Том Клэнси - Код Заплаха

Блум отговори:

— В никакъв случай, сър. А другата причина е, че Америка никога не се е занимавала с неща, които не са се случвали. Кибервойната е смятана за далечна и неясна концепция, фантазия… до тази сутрин.

Райън каза:

— Когато токът спре, водата стане на тиня и няма гориво… Америка ще очаква от нас да оправим нещата. Ние досега се съсредоточавахме върху високовероятни събития с леко въздействие. Китай превзема Южнокитайско море, а на Тайван се гледа като на събитие с малка вероятност, но голямо въздействие. Кибервойната срещу Америка е събитие с малка вероятност, но голямо въздействие. През последните няколко години не сме обръщали необходимото внимание на тези неща. А сега те се случват наведнъж. Генерал Блум, как можем най-бързо и най-добре да ви помогнем сега?

Генералът от ВВС помисли около секунда и отговори:

— С физически отговор срещу центровете за командване и управление в Китай, които извършват тези кибернападения.

— Физически отговор ли?

— Да, господин президент.

— Да отговорим на тяхната кибервойна със стрелба?

Генерал Блум дори не мигна.

— Войната е война, господин президент. Тук, в Америка, ще загинат хора. Ще падат самолети, ще има катастрофи по пътищата, стари жени ще умират от студ в домовете си без ток. Вие можете и трябва според мен да гледате на случая в Ръсълвил, Арканзас, като на ядрено нападение срещу Съединените американски щати. Това, че не са използвали междуконтинентална балистична ракета и че бойната глава не е детонирала навреме, не значи, че не са опитали, и ще опитат пак, ако не успеят. Китайците смениха начина на нападение, но не и боеприпасите.

Райън помисли за момент.

— Скот?

— Да, господин президент — отговори държавният секретар Адлър.

— Блум е прав, на косъм сме от пълна война с китайците. Искам да ми помогнеш да намеря последния дипломатически коз, за да я избегнем.

— Да, сър.

Адлър разбираше залога, както и че най-голямата полза от Дипломацията е предотвратяването на война.

— Започваме от Обединените нации. Без категорично да свързваме китайците с кибератаката, мисля, че можем без задръжки да критикуваме превземането на Южнокитайско море и нападенията им срещу Тайван.

— Съгласен съм. Не е много, но трябва да се направи.

— Да, сър. След това отивам в Пекин, срещам се с техния министър на външните работи и му давам вашето директно послание.

— Добре.

— Мога без проблем да предам вашата „пръчка”, но искам да мога да предложа и морков.

— Разбира се. Няма да отстъпя за Тайван или за открития достъп в Южнокитайско море, но можем да сме гъвкави с някои от военните си системи в района. Може да обещаем, че няма да правим база някъде, където на тях не им харесва. Не искам да го правя, но пък изобщо не ми се ще тази работа да се провали и да замирише на лайна. Ще помислим по този въпрос с Боб, преди да заминеш.

Бърджис не изглеждаше доволен, но кимна към Адлър.

Скот каза:

— Благодаря ви, господин президент. Ще съставя списък с други дипломатически ходове, с които да окажем натиск над китайците или с които да ги прилъжем. Изглеждат непреклонни, но трябва да опитаме.

— Така е — съгласи се Райън. След това погледна към министъра на отбраната Боб Бърджис.

— Боб, не можем да смятаме, че китайците ще се отнесат разумно към нашите заплахи с пръчката или предложения морков. Искам да дойдеш тук след седемдесет и два часа с план за борба с кибератаката чрез нападение срещу Китай. Събери се с всички бойци, генерал Блум в киберкомандването, Агенцията за националната сигурност, и действай.

— Да, господин президент.

Райън знаеше, че в момента Бърджис не можеше дори да комуникира ефективно с подчинените си, но нямаше как да му помогне.

Президентът добави:

— След като нямаме кораби в района, подводниците ще са от критична важност.

Бърджис отговори:

— Все пак ще ни трябват пилоти, за да летят над Китай.

— Това ще е самоубийство — каза Райън, като разтри слепоочията под очилата си.

— Мамка му — продължи той, след като се колеба доста време, — аз няма да одобрявам списък с цели. Не ти трябва някакъв цивилен да наднича над рамото ти и да управлява твоята кампания. Но, Боб, аз лично поставям тежестта на задачата на твоите рамене. За нашите момчета оставяш само най-съществените цели, които не можем да ударим с подводниците си. Не искам да рискуваме живота на американци, ако това не е абсолютно наложително за постигане на крайната цел на мисията.