Том Клэнси - Код Заплаха

Коваленко рязко замълча. Стисна с длани краищата на бюрото така силно, че имаше чувството, че ще го счупи.

Центъра знаеше.

Центъра винаги знаеше.

И все пак това не променяше нищо. Коваленко отговори:

— Така е и ако смятате да направите нещо на Апиликов, ще си имате работа с целия отдел от нелегални.

— Да правя нещо на Апиликов? Господин Коваленко, та аз притежавам Дьома Апиликов. Той работи за мен и ми дава информация за комуникационните технологии на СВР от около две и половина години. Аз го пратих при вас. Виждах, че губите своята енергичност след случая в Джорджтаун. Знаех, че мога да ви върна в програмата така, че да изпълнявате заповеди, само ако ви накарам да смятате, че с усилията си ще си спечелите славно завръщане в СВР.

Коваленко се свлече от стола си, седна на пода и сви глава между коленете си.

— Слушайте ме много внимателно, господин Коваленко. Знам, сега мислите, че нямате стимул да следвате нарежданията ми. Но грешите. Преведох четири милиона евро в банкова сметка в Крит и парите са ваши. Невъзможно е да се върнете в СВР, но с четири милиона евро ще можете да направите много с остатъка от живота си.

— Защо да ви вярвам?

— Помислете за нашите отношения. Лъгал ли съм ви някога?

— Шегувате ли се, мамка му? Разбира се, че…

— Не. Аз карах други да ви заблуждават. Но аз не лъжа.

— Добре тогава. Дайте ми кода за достъп до сметката.

— Ще ви го дам утре сутринта.

Коваленко продължи да зяпа пода. Не му пукаше за парите, просто искаше да се освободи от Центъра.

— Защо не ми го дадете сега?

— Защото имате още една задача. Една много важна задача.

Руснакът, който седеше на пода на приземния апартамент в „Дюпонт Съркъл”, въздъхна продължително.

— Защо ли не се изненадвам, мамка му!

Президентът Райън едва се държеше на краката си в пет следобед, след като беше станал в три сутринта. Денят се оказа пълен с дипломатически и военни кризи и често успехът в едно място страдаше от спънки в друго.

В Южнокитайско море двойка китайски щурмови вертолети Z–10 бяха свалили два хеликоптера на виетнамските ВВС, които следяха какво става в изключителната икономическа зона на Виетнам. След час и половина няколко роти парашутисти от Народната освободителна армия скочиха в Калаян, малък филипински остров с постоянно население от триста и петдесет души, но с писта, дълга километър и половина. Те завладяха пистата, като убиха седем души, и след няколко часа започнаха да приемат китайски транспортни самолети.

Американски спътници също бяха засекли китайските самолети, които кацаха на острова.

Тайванският разрушител, улучен от ракетите „Силкуърм”, потъна в китайски води, но Народната освободителна армия беше разрешила на тайванците да влязат в китайската страна на протока, за да приберат оцелелите. Китай заяви, че действа в самоотбрана, а Джак Райън застана пред камерите в Белия дом, за Да изрази възмущението си от действията на Китай.

Обяви, че ще изпрати самолетоносача от клас „Нимиц” „Дуайт Д.‍ Айзенхауер”, който се намираше в Индийския океан с Шести флот, още по на изток, до устието на тесния Малакски проток, през който минаваха осемдесет процента от нефта за Китай. Доводите му, представени с отмерен тон, показващ сила и спокойствие, доказваха, че Америка желае да осигури спокойствие за световната търговия в района, както и че самолетоносачът ще иде там просто за да гарантира това. Но не каза едно нещо — всички, които бяха наясно с търговията в океана, разбираха, че самолетоносачът ще спре потока нефт за Китай по-лесно, отколкото би могъл да гарантира безопасното преминаване на контейнеровози навсякъде в Южнокитайско море.

Определено жестът съдържаше заплаха, но представляваше премерен отговор предвид действията на Китай от последните няколко седмици.

Съвсем предсказуемо китайците побесняха. Техният министър на външните работи, безспорно най-големия дипломат в нацията от 1,4 милиарда души, избухна пред китайската национална телевизия и нарече САЩ световна сила, управлявана от престъпници. Председателят на Централната военна комисия Су Къцян направи изявление, според което Америка с постоянната си намеса във вътрешната сигурност на Китай ще доведе до незабавно и нежелано ответно действие.

Нежеланото действие настъпи в пет часа и пет минути следобед, когато неосигурената мрежа на Министерството на отбраната преустанови работа поради масивна атака за отказ на услугата. Цялата глобална мрежа за доставки на армията на САЩ просто спря да функционира, като я лиши от възможността да комуникира със своите бази, отдели, сили и системи.