Том Клэнси - Код Заплаха

Шофьорът до него също се свлече убит.

Тримата се постараха да държат главите си възможно най-ниско, като навряха лица между коленете си и сложиха ръце на тила си в мига, когато нов залп от автомат пръсна предното стъкло на колата им.

— Мамка му! — изкрещя Доминик.

Никой от тримата нямаше нужда да влага усилия, за да се преструва на ужасен и безпомощен. Неизвестните задници, които стреляха с автомати в микробуса, им помагаха да поддържат ролята. Камерата и микрофонът щяха да запишат събитието и тримата отзад щяха да изглеждат напълно искрени.

Динг чу подобни на лай викове на китайски отвън, през строшения прозорец, и шум от стъпките на хора, които бягаха по улицата около тях. Близо до микробуса избухна още стрелба.

Някой опита да отвори задната врата, но тя се оказа заключена. Никой от американците не посегна да помогне, защото продължаваха да стоят с глави между коленете.

Приклад на пушка пръсна стъклото на вратата. Динг предположи, че някой ще протегне ръка, за да отключи, но не вдигна поглед, за да провери. Когато вратата се отвори, той вдигна бързо глава и забеляза трима или четирима маскирани мъже на улицата с високо вдигнати автомати, които местеха бързо и нервно. Един мъж нахлузи бяла памучна торба на главата на Карузо и рязко го издърпа от микробуса.

Нахлузиха втора торба на главата на Чавес, а после издърпаха и него на улицата. Той държеше ръцете си вдигнати високо нагоре, докато го бутаха грубо към задницата на другата кола.

Навсякъде се чуваха силни викове на китайски. Доминго не можеше да разбере дали това са указания на водача на групата от „Червената ръка” към хората му или спорове помежду им, но усети как някаква ръка го бута напред, а втора го хваща за сакото и го изтегля в каросерията на черната камионетка.

Не знаеше дали журналистите в микробуса зад него ги наблюдават или дори снимат всичко. Но беше сигурен, че всичко изглежда точно като брутално отвличане, характерно за страните от третия свят.

От това по-реалистично не можеше да се получи. Чавес реши, че това е така може би и защото „Червената ръка” не вършеше подобни неща за първи път.

Камионетката потегли рязко, като гумите й изпищяха. Доминго падна и едва тогава усети двама души до себе си.

— Кой е това?

— Сам.

— И Доминик.

— Как сте?

Двамата казаха, че са добре, макар Доминик да се оплака, че ушите му ще пищят доста време, защото един от задниците от „Червената ръка” реши да изстреля цял пълнител на половин метър от главата му.

Торбите останаха на главите им, докато камионетката се движеше. Чавес опита да говори с китайците до тях, но те очевидно не знаеха английски език. Чу ги да разговарят помежду си, но не му обърнаха внимание.

Петнадесет минути след като тръгнаха от мястото на инсценираното отвличане, камионетката спря. Китайците смъкнаха Доминик, Динг и Сам от каросерията, без да свалят торбите от главите им, и незабавно ги натикаха в нещо като малък автомобил.

Отново потеглиха и след секунди колата започна да прави резки завои и да се изкачва и спуска по пътя.

Пътуването, от което им се повдигаше, докато се друсаха притиснати, продължи дълго време. Асфалтът под тях премина в чакъл, след което колата забави ход и спря. Изведоха тримата американци и ги вкараха в някаква постройка. Динг долови наслоената миризма на добитък и хладната влага на кошара.

Тримата останаха така няколко минути, заслушани в разговори. Говореха няколко мъже, а в един момент Динг с изненада чу женски глас. Избухна спор, чиято причина той не можеше да проумее, и остана прав в мълчаливо очакване някой около него да му обърне внимание.

Накрая вратата на кошарата зад него се затвори, свалиха торбата от главата му и той се озърна.

До него стояха Доминик и Сам, също без торби на главите. Тримата се огледаха в тъмната кошара — срещу тях стояха двадесетина мъже и жени. Всички носеха пушки.

Една млада жена приближи тримата американци.

— Казвам се Ин Ин. Аз ще ви превеждам.

Чавес се обърка. Хората пред него приличаха на колежанчета. А не на криминални престъпници. Никой от тях нямаше и грам мускул по тялото си и всички изглеждаха уплашени.

Оказа се, че това е напълно в разрез с очакванията на Динг.

— Вие сте „Червената ръка”, нали? — запита той.

Момичето направи неприятна гримаса и разтърси енергично глава.

— Не, не сме „Червената ръка”. Ние сме „Път към свободата”.

Динг, Сам и Доминик се спогледаха.