Том Клэнси - Код Заплаха

— Какво става? — запита тя. Докосна с ръка лицето си и откри малко кръв, а после допря с ръка дясното си око и почувства надутия клепач.

— Какво стана, Джак?

Райън вече беше излязъл от шосето и караше по тесни пътища, воден от своя джипиес, в опит да се отдалечи от главните шосета, за да не го забележат полицаите.

— Джак? — повтори тя.

— Добре ли си?

— Да. Кои бяха тези мъже?

Райън поклати глава. Извади телефона от джоба си и се обади. Мелани слушаше неговата част от разговора.

— Хей. Трябва ми помощ. Сериозно е.

След кратка пауза той продължи:

— Трябва да се срещнем някъде между Вашингтон и Балтимор. Трябва ми кола и да се грижиш за един човек за известно време.

Друга кратка пауза.

— Голяма каша е. Ела въоръжен. Знам, че мога да разчитам на теб, Джон. Обади се.

Райън върна телефона в джоба си.

— Моля те, Джак. Кажи кои бяха онези?

— Кои бяха онези ли? Кои бяха онези ли? Хора на Центъра. Кой друг може да е, по дяволите?

— Кой е Центъра? — запита Мелани.

— Не ме лъжи. Ти работиш с Центъра. Знам го. Намерих програмата на телефона.

Мелани поклати глава бавно. Това й причини болка.

— Аз не… Центъра Липтън ли е?

— Липтън? Кой, по дяволите, е Липтън?

Мелани се почувства много объркана. Искаше само да легне, да повърне и да излезе от движещата се кола.

— Липтън е от ФБР. Национална сигурност.

— Той с китайците ли е?

— Китайците? Какво ти става, Джак?

— Онези мъже, Мелани. Те работят за д-р Тун Гуогун с кодово име Център. Той е агент на китайското Министерство на обществената сигурност. Или поне така мисля. И съм доста сигурен в това.

— Това какво общо има…

— Програмата, която сложи на телефона ми. Тя е от Центъра и му казва къде съм, а също подслушва и разговорите ми. Той опита да убие Доминик и мен в Маями. Знаеха, че сме там заради програмата.

— Какво?

— Същата група уби петимата оператори от ЦРУ в Джорджтаун. А днес опита да убие и теб.

— ФБР ли?

— ФБР друг път! — отвърна Джак. — Не знам кой е Липтън, но ти не работиш с ФБР.

— Да! Да, с ФБР. Не с китайците! Ти за каква ме мислиш, по дяволите?

— Откъде да знам, а, Мелани!

— Е, аз пък не знам ти кой си! Какво стана там? Ти не уби ли двама души? Те защо искаха да ме убият? Аз само изпълнявах заповед.

— Да, от китайците!

— Не! От ФБР. Искам да кажа, първо Чарлс Олдън от ЦРУ ми каза, че работиш за чуждо разузнаване, и искаше да разбера каквото мога. Но когато го арестуваха, ми се обади Липтън, показа ми съдебна заповед и ме запозна с Пакард. Нямах избор.

Джак поклати глава. Кой ли е Пакард? Не разбираше какво става, но вярваше на Мелани. Вярваше, че тя вярва, че работи за ФБР.

— Кой си ти? — повтори тя. Но този път по-меко, с по-малко паника и с повече молба в гласа. — За кого работиш и не ми казвай, че си шибан финансист!

Джак сви рамене.

— Не бях напълно откровен с теб.

Тя го изгледа в огледалото за обратно виждане продължително и отговори:

— Я виж ти!

Джак и Джон Кларк се срещнаха на паркинга зад все още затворен магазин за мебели. Мелани не говореше много. Джак я убеди да почака още малко, за да я прибере някъде на безопасно място и да обсъдят всичко след това.

Но след няколко минути разговор с Кларк, без тя да ги чува, Джак се върна в потрошеното беемве. Мелани седеше на задната седалка и гледаше право напред, все още замаяна от събитията.

Джак отвори вратата от нейната страна и коленичи. Когато тя не погледна към него, той каза:

— Мелани?

Момичето обърна бавно глава. Той се зарадва, че тя все още е замаяна.

— Да?

— Искам да ми се довериш. Знам, че сега е трудно, но искам да помислиш за всичко в нашата връзка. Няма да кажа, че не съм те лъгал, но се кълна, че никога не съм правил нищо, за да те нараня. Вярваш ли ми?

— Да.

— Ще те помоля да идеш с Джон Кларк. Той ще те закара във фермата си в Мериленд за днес. Трябва да знам, че си в безопасност, където онези не могат да стигнат до теб.

— А ти?

— Аз трябва да ида някъде.

— Да идеш? Шегуваш се.

Джак знаеше, че това не изглежда никак добре.

— Много е важно. Ще ти обясня всичко, когато се върна, след няколко дни. И тогава решавай дали ми вярваш. Тогава ще те изслушам за всичко. Можеш да ми разкажеш за онзи Липтън, който според теб е от ФБР…

— Дарън Липтън наистина е от ФБР, Джак.

— Както и да е. Ще го обсъдим. Само казвам, че трябва да опитаме да си вярваме. Моля те, иди с Джон и нека той се погрижи за теб.

— Трябва да говоря с Мери Пат.