Том Клэнси - Код Заплаха

Натисна газта, за да стигне бързо и да вземе завоя по подхода, но видя пред себе си как микробусът на фирмата за химическо чистене засича таксито на Мелани, сякаш в опит да го изпревари по стръмния и тесен колкото за една кола подход.

— Идиот — каза той, като наблюдаваше от около седемдесет метра назад.

В момента, когато микробусът се изравни с таксито, страничната му врата се отвори. Това изглеждаше толкова странно, че отначало Райън не разбра какво става и не забеляза някаква опасност.

Докато не видя цевта на автомат, която се подаде от тъмната вътрешност на микробуса.

Пред погледа му автоматът избълва пламък и дим в продължителен залп, а предният прозорец от страната на пътника в таксито избухна в облак стъклен прах.

Джак изкрещя в колата си, докато таксито с Мелани зави рязко наляво, изскочи от подхода от вътрешната страна на завоя, изтърколи се по наклона и спря на покрива си.

Микробусът спря и от задната му врата изскочиха двама въоръжени мъже.

Джак носеше своя пистолет „Глок” 23, но се намираше твърде назад и не можеше да спре колата си тук и да се заеме с двамата. Вместо това по-скоро импулсивно, отколкото по друга причина, изкара колата си от подхода с висока скорост, изхвърча във въздуха, удари тревистия склон и се хлъзна странично, като загуби управление и се свлече надолу към преобърнатото такси.

Въздушната възглавница на колата се задейства и го фрасна в лицето, а ръцете му изпуснаха волана, когато беемвето се удари в земята и отскочи обратно във въздуха. Удари странично едно дръвче, хлъзна се през тревата и калта и се блъсна силно в долната част на хълма, където колата спря. Предното стъкло се спука, но все пак през него Райън видя, че се намира с лице към двамата стрелци, на петнадесет метра пред него и все още тичащи към таксито.

Джак се замая и не виждаше добре от праха и напукания прозорец, но и стрелците се забавиха, за да го видят. Очевидно не разпознаха колата му като заплаха и смятаха, че поради бъркотията на подхода над тях и друг шофьор е излетял от пътя.

Райън се бореше да проясни мисълта си. Докато двамата насочиха отново вниманието си към катастрофиралото такси и коленичиха, за да погледнат в него с готови за стрелба автомати, Джак извади своя пистолет, вдигна го с разтреперани ръце и стреля през строшеното предно стъкло.

Отново и отново забиваше куршуми в двамата мъже пред себе си. Единият падна по гръб на тревата, а автоматът се изтърколи от тялото му.

Другият отвърна на стрелбата и стъклото отдясно на Райън се пръсна навътре и обсипа лицето на Джак с парченца. А и гилзите от собствения му пистолет отскачаха из вътрешността на колата, като пареха лицето и ръцете му, преди да отхвръкнат назад или към седалката до него и към пода.

Райън изпразни пълнителя в двамата, като изстреля общо тринадесет патрона. Когато оръжието му се заключи в отворено положение, той презареди бързо, като извади резервен пълнител от колана на кръста си и го вкара с удар в дръжката на пистолета. Когато вече можеше да стреля и се прицели, видя, че оцелелият стрелец се отдалечава към микробуса, като падна два пъти, очевидно ранен.

След това гумите на микробуса изпищяха и той се включи в скоростния трафик на шосе „Рок Крийк”. Удари странично един джип, който се заби в централния разделител на пътя. След това микробусът изчезна в северна посока.

Джак излезе от колата си, олюля се от замайването, а след това изтича при таксито. Коленичи.

— Мелани!

Видя шофьора — млад мъж от Близкия изток, който все още висеше в колана на седалката и изглеждаше мъртъв. Част от челото му липсваше, а кръвта му се изцеждаше по покрива под него.

— Мелани!

— Джак?

Райън се извърна. Мелани Крафт стоеше зад него. Дясното й око беше потъмняло и подуто, а на челото й имаше рани. Излязла беше от другата страна на колата и Джак се почувства облекчен, че тя може да ходи и че е съвсем леко наранена. Но погледът й говореше за пълен шок — тя изглеждаше объркана и не знаеше къде е.

Джак я хвана за ръката и я отведе до колата си, сложи я на задната седалка и изтича отпред.

— Хайде, скъпа! Моля те, запали! — каза той и натисна бутона за стартера.

Луксозният седан запали, Джак рязко включи на скорост и се понесе с пълна газ на север, а вятърът откачаше парченца от счупеното предно стъкло и ги захвърляше на седалката до него или в лицето му.

Мелани Крафт се събуди на задната седалка в колата на Джак. Около себе си виждаше строшени стъкла и празни гилзи. Изправи се бавно.