Том Клэнси - Код Заплаха

— Те ли ти дадоха диска?

— Да.

Тод заплака.

Латиноамериканецът въздъхна.

— Шегуваш ли се, мамка му?

Като хълцаше, Уикс помоли:

— Можем ли да седнем, моля ви?

През следващите десет минути Тод разказа всичко на двамата мъже. За момичето в Шанхай, за полицаите, за детектива, който каза, че може да му помогне да не влезе в затвора, за агента в пицарията в Ричмънд и за твърдия диск.

Чавес каза:

— Значи си се хванал на примамка.

— Какво? — запита Уикс.

— Казват му примамка. Пускат ти момичето, Бао, за да тръгнеш след нея, и те хващат в меден капан.

— Да. Май точно така стоят нещата.

Чавес погледна Биъри. Пухкавият компютърен специалист изглеждаше готов да убие Тод Уикс. Мрежата на „Хендли Асошиейтс” беше най-голямата любов на Гавин Биъри, а този човек беше успял да се промъкне през защитите и да я срине. Динг се зачуди дали би могъл да удържи Гавин от по-младия и постегнат на вид Уикс, който в момента не приличаше на способен да се защити и от домашна котка, да не говорим пък за разярен компютърен специалист.

— Какво ще правите с мен? — запита Уикс.

Чавес погледна към прекършения мъж.

— Не споменавай за това на никого, докато си жив. Съмнявам се, че китайците отново ще те потърсят, но ако го направят, то ще е, за да те убият, и затова е по-добре да си вземеш семейството и да бягаш адски далече.

— Да ме убият ли?

Динг кимна.

— Нали видя какво стана в Джорджтаун?

Очите на Уикс се разшириха.

— Да?

— Същите хора, за които работиш, Тод. Онова в Джорджтаун е пример как чистят след себе си. Помни го.

— О, Господи.

Чавес погледна през прозореца към съпругата на Уикс. Тя буташе децата на люлките и поглеждаше към кухнята, несъмнено заинтересувана кои са двамата мъже, с които съпругът й не искаше да я запознае. Чавес й кимна, а после се обърна към Тод Уикс.

— Не я заслужаваш, Уикс. Май ще трябва цял живот да се стремиш да поправиш тази очевидна грешка.

Чавес и Биъри си тръгнаха през вратата на гаража, без да кажат нито дума повече.

Гавин Биъри и Доминго Чавес пристигнаха в апартамента на Джак Райън-младши малко след десет вечерта. Джак все още не ходеше на работа, но Гавин и Динг искаха да го информират за събитията от днешния ден.

Чавес се изненада, когато Райън каза, че не желае да говори у дома си. Подаде по една бира на двамата и ги изведе на паркинга, а после прекосиха улицата и отидоха на едно голф игрище. Там тримата седнаха в тъмното на маса за пикник и се загледаха с бира в ръце към покритото с було от мъгла игрище.

След като Биъри разказа на Райън за посещението в къщата на Уикс и разкритието, че китайското разузнаване има пръст във вкарването на вирус в мрежата на „Хендли Асошиейтс”, Джак запита:

— Има ли начин всички тези хора да не работят за Министерството на обществената сигурност? Възможно ли е да са хора на Тун, вкарани в Китай, за да компрометират нашия компютърен продавач?

Динг поклати глава.

— Това е станало в Шанхай. Центъра не би могъл да сложи подслушвателни устройства в хотелска стая, да докара екип униформени и цивилни полицаи и да направи всичко друго без знанието на министерството. Хотелите в Китай, особено луксозните и тези от бизнес класата, са длъжни по закон да се подчиняват на Министерството на обществената сигурност. Подслушвателните и наблюдателните устройства и агентите, които работят в тях, са на обществената сигурност. Не е възможно да не са ръководили тази операция.

— Но вирусът е на Джа. Същият, както в Истанбулския диск. Същият от безпилотните самолети. Единственото обяснение е, че Джа и Тун са работили за Китай от Хонконг под защитата на триадите.

Чавес кимна.

— И това значи, че китайското правителство знае за „Хендли Асошиейтс”. Помисли си какво ли са научили от нашата мрежа. Имената и домашните адреси на нашите служители, данни, които сме изтеглили от ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, и други. Очевидно е за всеки с половин мозък, че сме шпиони извън регистрите.

Джак каза:

— Доброто обаче е, че има неща, които не са на мрежата ни.

— Я обясни — каза Чавес.

— Ние не записваме какво правим. В мрежата ни няма никаква информация за нашите удари и за операциите, за които са ни ангажирали. Да, има повече от достатъчно доказателства, че имаме достъп до класифицирани данни, но нищо не ни свързва с никоя конкретна операция.

Динг отпи от бирата и потръпна.

— И все пак, ако някой в Китай вдигне телефона и се обади на „Вашингтон Поуст”, с нас ще е свършено.