Том Клэнси - Код Заплаха

Дрискол запита:

— Как ще влезем?

— Пропагандният отдел на китайското правителство провежда мащабна офанзива за очароване на други страни по света. Опитват да си спечелят подкрепата им и да я отклонят от Съединените щати. Канят чуждестранни журналисти на гости в Пекин, за да научат за Китай от тяхната гледна точка, а не от тази на Холивуд.

Чавес каза:

— Неведнъж съм използвал журналистическа карта за прикритие.

— Да. Пропагандният отдел твърди, че ще осигури свобода на движението на журналистите в Китай по времето на конфликта.

Чавес отговори:

— Така ли? И други тоталитарни държави са го казвали.

Гренджър се съгласи.

— Ясно е, че няма да можете да направите и крачка, без до вас да има човек от правителството и без тайни средства да следят всяко ваше движение.

Дрискол каза:

— Това може да попречи на плановете ни да се свържем с банда криминални главорези, които да ни свържат с група въоръжени бунтовници.

Чавес се засмя.

Гренджър също се засмя, след което каза:

— „Червената ръка” имат план да ви освободят от наблюдателите.

Погледна към бележника си и продължи:

— В Пекин Министерството на културата ще ви предложи да идете на различни медийни екскурзии. Сред тях е и екскурзия до Великата китайска стена. Посещава се едно основно място, но има и едно друго, по-малко посещавано. Името му е посочено тук. Ще искате да видите тази част от стената.

Дрискол запита:

— И после?

— Ще ви отделят от пазачите ви и ще ви заведат при бунтовниците.

— Разкажи какво знаеш за бунтовниците.

— Един от тях е полицай и ги предупреждава за полицейски проверки, акции на правителството и други. Онези провеждат дребен тормоз срещу провинциалните правителства. Палят им колите, взривяват по някоя и друга железопътна линия. Досега китайските държавни медии крият това. Което не ни изненадва. Но сега онези мислят да действат в Пекин, където има доста международни медии и чужденци, които ще разкажат. Това е основната им цел — да запалят малък огън, който да се разрасне заедно с протестите. Казват, че имат добре обучени сили с над триста въстаници и малокалибрено оръжие. Искат да нападнат китайското правителство.

Чавес запита скептично:

— Искат да нападнат армията? Да не са луди?

Дрискол се съгласи с него:

— Извинете, ако не припадам от вълнение. Но ще са като агнета на заколение.

Гренджър поклати глава.

— Очевидно те няма да събарят правителството с бунт. Не и с триста души. По дяволите, и с триста хиляди няма да успеят. Но можем да ги използваме.

— За какво? — запита Динг.

— Ако започнем истинска война, Мери Пат иска да имаме хора в столицата. Тези бунтовници са на място и може да са точно това, което ни трябва. Трудно е да се разбере точно колко са успели досега. Според китайското правителство са нещо като досадни комари, а бунтовниците твърдят, че са на разстояние колкото гъза на комара от това да съборят комунистическото правителство.

Дрискол изстена.

— Мисля, че ще трябва да приемем, че по този въпрос официалната версия на Пекин е по-близо до истината.

— Съгласен съм. Но дори ако бунтовниците не са организирана и елитна бойна сила, ако идем там с необходимото оборудване и информация, ще увеличим възможностите им.

Динг запита:

— Какви са политическите им убеждения?

Гренджър сви рамене.

— Объркана работа. Срещу правителството са — по този въпрос всички са съгласни. Иначе са група много различни студенти. Освен това сред тях има и престъпници, бегълци от полицията и дезертирали войници.

Чавес запита:

— Нашите хора, които подготвят документите, достатъчно добри ли са, за да ни вкарат в Пекин?

— Да. Можем да ви вкараме в страната, но ще влезете леко облечени.

Гери Хендли добави:

— Мамка му, направо голи ще идете. Вие сте чужденци в град, който не обича чужденците.

Чавес каза:

— Ще трябва да вземем и Карузо. Той може да се прави на италианец, поне за пред китайците.

Хендли кимна и погледна към Гренджър. Сам не изглеждаше щастлив, но отговори:

— Направи го. Но не и Райън. Не и там.

Чавес каза:

— Добре. Ще вземем Карузо и ще дойда и аз. А ти, Сам?

Дрискол не се съгласи.

— Значи трябва да се доверим на убийците и крадците от „Червената ръка” да ни заведат до някакви недоказани бунтовници. Това ли е планът?

Гренджър отговори:

— Никой не те кара насила.

Дрискол размисли и каза:

— При нормални обстоятелства рискът би бил прекалено голям. Но според мен трябва да опитаме. Какво пък, по дяволите, идвам — завърши той с въздишка.