Том Клэнси - Код Заплаха

Хендли кимна с благодарност и заяви:

— Момчета, прекалено много неясни неща има в този случай. Не съм готов да ви дам зелена светлина за действие, но ви пускам да идете там и да се поослушате. Срещнете се с бунтовниците, изпратете ми какво мислите, че става там, и заедно ще решим можем ли да действаме.

— Добре звучи — отговори Чавес и погледна другите двама мъже от своята страна на бюрото.

— Аз съм съгласен — обади се Дрискол.

Гренджър стана, с което сложи край на срещата.

— Добре. Идете в оперативния отдел и поискайте пълен идентификационен портфейл за тримата. Кажете им да ускорят работата, но да се постараят максимално. Никой няма да си иде у дома, докато не получите каквото ви трябва. Не ми пука, ако ще стоят тука цяла нощ, защото трябва да си получите документите. Ако някой се опъне, кажете му да ми позвъни.

Динг стана и разтърси ръката на Сам.

— Благодаря.

Хендли се ръкува с мъжете и каза:

— Внимавайте. Пакистан през януари си беше детска игра, но китайците са няколко пъти по-компетентни и опасни.

— Ясно — отговори Динг.

— Господин президент?

Джак Райън се събуди и видя нощния дежурен надвесен над леглото му. Стана бързо — в края на краищата вече свикна. Последва офицера от ВВС в залата, преди Кети да се събуди.

Пошегува се тихо, докато вървяха:

— Нощем получавам повече новини, отколкото през деня.

Офицерът отговори:

— Държавният секретар поиска да ви събудя. Дават всичко по телевизията. Китайците твърдят, че американски пилоти летят тайно в самолети на Тайван.

— Мамка му — възкликна Райън. Това беше негова идея и тайна, която сега излезе в новините.

— Добре, събирай бандата. Ще сляза след няколко минути.

— Как са разбрали? — запита Райън най-добрите си специалисти и съветници по военно разузнаване.

Мери Пат Фоли отговори:

— Тайван е пълен с китайски шпиони. Разчуло се е някак. Един от нашите пилоти е бил свален и после спасен от риболовен кораб. Вероятно така повече хора са научили за тайната операция.

Джак знаеше, че реалният свят има навика да се набърква в най-добрите му планове.

Помисли малко.

— Чета дневните доклади за нашите пилоти. Те оказват много голяма помощ на Тайван. Без тях тайванците щяха да претърпят огромни загуби от китайците.

Бърджис се съгласи:

— Тайван е готов да бъде превзет. Двадесетина американски пилоти няма да променят това. Но ако китайските ВВС бяха свалили още двадесетина самолета, бойният дух в Тайван щеше вече да е слязъл на дъното и всички щяха да искат да се предадат. Много се радвам, че сме изпратили нашите добре обучени пилоти да понаритат малко китайците.

Боб продължи:

— Не потвърждаваме, но няма и да отричаме. Просто няма да коментираме твърденията на Китай. И ще оставим момчетата си там.

Всички изказаха съгласие, въпреки че Адлър изглеждаше разтревожен.

Командващият Тихоокеанския флот Марк Йоргенсен се извини по видеовръзката, когато Райън влезе в залата. Райън знаеше добре, че адмиралите обикновено не казват на президента, че си имат по-важна работа, освен ако тя наистина не е по-важна.

Сега адмиралът се върна на екрана. Говореше с висок, почти гневен глас, като прекъсна министъра на отбраната, който информираше за ситуацията в Тайван.

— Господин президент, моля да ме извините. Китайците изстреляха още противокорабни ракети „Круз” срещу друг тайвански кораб. Улучиха разрушителя „Дзуо’ин”, патрулиращ в Тайванския проток, с две ракети „Силкуърм”. Това е бившият наш кораб „Кид”, преди да го продадем на Тайван преди няколко години. В момента е повреден, гори и плава неуправляем. Прекоси централната линия на протока и се движи към китайските териториални води.

Бърджис промърмори:

— По дяволите.

Йоргенсен продължи:

— Председателят Су заповяда Съединените щати да стоят далеч от района. Отправи публична заплаха, че ще изстреля противокорабна балистична ракета, очевидно от типа „Тун фън 21”, срещу групите самолетоносачи „Роналд Рейгън” или „Нимиц”, ако преминат изключителната зона от триста мили, която Су наложи миналата седмица.

Хората в залата ахнаха.

Райън запита:

— Какъв е обхватът на тази ракета?

— Деветстотин мили.

— Исусе Христе! И в Токийския залив да вкараме „Рейгън”, пак могат да го ударят.

— Правилно, господин президент. И това е зле за кариерата. Една ракета DF 21 може да потопи самолетоносач от клас „Нимиц” и вероятно да убие всички на борда.