Том Клэнси - Код Заплаха

— Извинявай — отговори мъжът. — Неподходящ момент.

Чавес продължи:

— Очевидно е, че трябва да си дадеш компютъра на Гавин, за да го провери. Ще накараме екип от научния и технологичния отдел на пети етаж да идат у вас и да почистят. И колата.

Гавин се обади:

— Аз вече проверих колата му — чиста е.

Чавес кимна.

— Добре.

Телефонът на кръста на Динг звънна и той го взе.

— Да? Здравей, Сам. Добре. Всъщност аз съм в квартала. Веднага идвам.

Чавес стана бързо от масата и пресуши бирата си прав.

— Отивам в офиса. Гренджър мисли, че има начин да ни вкара с Дрискол в Китай.

— Желая ти късмет — каза Райън.

Динг погледна младежа, след което сложи ръка на рамото му.

— Късмет и на теб, хлапе. Не се притеснявай за госпожица Крафт. Не допускай чувствата ти да я осъдят, преди да си разбрал какво става. Но дори и да не работи за Центъра съзнателно, тя е поредната част от пъзела. Трябва да я използваш, тапо. Направи го както трябва и ще научим още повече неща за Центъра.

— Ще го направя.

Чавес кимна на Биъри, а после се обърна и се изгуби в мъглата.

Д-р Тун Гуогун стоеше пред бюро тридесет и четири, загледан над рамото на контрольорката, която пишеше в „Криптограм”. Знаеше, че повечето от тях се страхуват, ако той е до бюрото им, докато работят, но тази жена беше изключително компетентна и, изглежда, нямаше нищо против.

Досега той беше доволен от работата й.

Докато той обикаляше „Призрачния кораб”, тя беше го повикала чрез интернет слушалката с молба да дойде при нея. Тун предполагаше, че на ден сигурно изминава по десетина километра из цялата сграда, а освен това провеждаше и петдесетина видеоконференции всеки ден.

Когато жената на бюро тридесет и четири приключи със задачата си, се обърна с лице към него, понечи да стане, но той я спря.

— Не ставайте — каза Тун. — Искахте да ме видите?

— Да, Център.

— Какво става в „Хендли Асошиейтс?”

— Загубихме възможността за следене и дистанционен достъп до телефона на Джак Райън в събота. Днес следобед нашият траен достъп до мрежата на компанията е преустановен. Изглежда са открили проникването и са изключили цялата мрежа от интернет.

— Цялата мрежа?

— Да. От „Хендли Асошиейтс” не излиза трафик. Сървърът им за електронна поща не приема съобщения. Изглежда, просто са дръпнали главния щепсел.

— Интересно.

— Моят полеви агент Валентин Коваленко е много добър. Мога да го накарам отново да се срещне със своя агент Липтън и да го застави да окаже натиск на неговия агент Мелани Крафт, за да разберем как е установено проникването.

Тун поклати глава.

— Не. „Хендли Асошиейтс” бяха само една особеност. Надявахме се да разберем каква е ролята им в йерархията на американското разузнаване. Но се превърнаха в проблем в Хонконг. След това Маями, където станаха още по-досадни. Нашите мерки срещу тях са недостатъчни. Нямам време да разгадавам тайната им. Ако са открили присъствието ни в мрежата си, значи може да имат повече информация за нас, отколкото знаем. Време е за по-големи мерки.

— Да, Център. Както винаги, можем да ги докладваме тайно на американските власти или да накараме някой от нашите агенти в американската преса да ги разследва.

Тун поклати глава.

— Те знаят за нас. Ако разкрием тях пред света, ще разкрием и себе си. Не, не можем да постъпим така.

— Да, Център.

Тун помисли още малко и каза:

— Ще активирам Жерав.

— Да, Център. Да прекратя ли отношенията ни с Липтън?

— Не. Той е от ФБР. Може още да ни е полезен. Но неговият агент… приятелката на сина на президента?

— Мелани Крафт.

— Да. Тя се доказа като безполезна и може да компрометира нашия агент Липтън. Изпратете информацията за нея на Жерав. Аз ще го накарам да отстрани този компромис.

— Да, Център.

Доминго Чавес и Сам Дрискол седяха в офиса на Гери Хендли с Гери и Сам Гренджър. За първи път от двете години, през които Чавес работеше за Колежа, служебният му лаптоп не се намираше отворен на бюрото. Вместо това беше в кожена чанта в найлонов плик в гардероба. Малко параноично му се струваше всичко това, но напоследък се случваха много неща.

Минаваше единадесет вечерта, но никой не каза нищо за късния час. Единствената обсъждана тема беше как да отвърнат на молбата на Мери Пат Фоли за помощ в Китай.

Гренджър каза:

— Намерихме начин да ви вкараме в Пекин и говорих с представител на „Червената ръка”, че може да поискаме помощ от тях.