Том Клэнси - Код Заплаха

Но Липтън настояваше прекалено много и затова тя му каза, че ще се срещнат само за десет минути, преди тя да се качи на автобуса.

Веднага разбра, че той е по-притеснен от обикновеното. Не й се хилеше както обикновено. Вместо това беше напълно делови.

— Изхвърлил е телефона си — каза Липтън още щом седнаха.

Това изнерви Мелани. Дали Джак не е открил програмата?

— Така ли? Не ми е казвал нищо за това.

— Ти да не си му казала? Да не си казала нещо за локализиращата програма на ФБР?

— Шегуваш ли се? Разбира се, че не. Да не мислиш, че просто така ще му призная всичко над чаша бира?

— Е, нещо го е накарало да се отърве от него.

— Сигурно подозира — каза Мелани тихо при мисълта колко резервиран беше Джак през почивните дни. Не беше отговорил на поканата й да излязат в събота вечерта. На следващата сутрин й каза, че се чувства зле и ще си вземе малко почивка. Тя му предложи да дойде при него, но той й каза, че иска да си отспи.

И сега Липтън й казваше, че е възможно, и даже вероятно, Райън да е открил програмата.

Тя извика:

— Програмата трябваше да е неуловима!

Липтън вдигна длани.

— Така ми казаха. Аз не знам. Не съм техничар. По хората си падам — отвърна той и се усмихна слабо.

Мелани стана.

— Направих точно каквото искахте. Никой не ми е казвал, че ще изгоря. Обясни на Пакард, или аз ще му кажа, че приключих с вас.

— В такъв случай двамата с баща си ще идете в затвора.

— Вие нямате нищо срещу него. Иначе да сте го арестували още преди години. А ако нямате нищо срещу него, значи нямате нищо и срещу мен.

— Скъпа, това не е от значение, защото ние сме ФБР и имаме най-добрите полиграфи и оборудване за разпит на земята. Ще вкараме малкия ти задник в една стая, ще те вържем на пърдящата възглавничка и ще те питаме за Кайро. И ти ще си тази, която ще изпрати баща си в затвора.

Мелани се извърна и изхвърча нагоре по улицата, без да каже нищо повече.

Наричаха го „горещата седалка”. Траш и Чийз изтичаха на пистата и застанаха под двата изтребителя, които бяха кацнали преди малко, за да изчакат пилотите им да слязат и техниците да се заемат с презареждането с гориво, без да гасят по един двигател, за да не се налага да рестартират всички системи на самолета. След това Траш и Чийз се качиха на самолетите, навряха се в кабините, все още топли от предишните пилоти. Бързо се вързаха с коланите, включиха комуникационните си линии и шланговете за въздух, включиха втория двигател и излязоха на пистата.

Преди три дни, когато започнаха да патрулират над Тайванския проток в тайвански самолети, имаше по един самолет за всеки пилот. Но засиленото им ползване си каза думата, особено за по-старите модели „Хорнет”, и четири от тях сега се намираха в ремонт, поради което се налагаше да летят на „гореща седалка”.

Един беше прострелян, но младият пилот, след като се катапултира успешно, беше спасен от тайвански патрулен кораб, чиито моряци изпаднаха в шок, че прибират американец. Друг самолет се беше блъснал в отломки от улучен от него китайски изтребител и пилотът му го приземи аварийно на южния край на острова.

Пилотът оцеля, но със сериозни наранявания и се говореше, че повече няма да може да лети.

През последните три дни Съединените щати претърпяха една бойна загуба, но причиниха девет на китайските ВВС. Тайванците загубиха единадесет от своите самолети F–16 и шестима пилоти — болезнен резултат за такава малка войска, но нещата можеше да са много по-зле без двете дузини американци, които правеха всичко по силите си, за да държат китайците настрана.

Нещата ставаха опасни и на морско ниво. Една китайска противокорабна ракета потопи тайвански крайцер. От Народната освободителна армия заявиха, че са го направили, след като крайцерът потопил китайска дизелова подводница, но по всичко си личеше, че подводницата се е самопотопила, защото едната от мините, която залагала, се оказала неправилно настроена и се блъснала в трюма на подводницата.

И в двата случая с потопените съдове имаше смъртни случаи. Все още не се водеше открита война, или поне не в този момент, но човешките и материалните жертви нарастваха всекидневно.

Траш и Чийз получиха заповед да летят на юг тази сутрин, заради прогнозите за буря и макар китайците да не изпращаха толкова много самолети в лошо време, двамата американци не смятаха, че патрулът ще е лесен.

През вчерашния ден Чийз успя да свали втори самолет. Докато изтребителят на Траш го пазеше, Чийз изстреля радарно насочвана ракета AIM–120 AMRAAM, която свали един китайски изтребител J–5, докато нападаше няколко тайвански F–16 на тридесет мили северно от Тайпе.