Том Клэнси - Код Заплаха

В паркинга влезе миниван „Тойота” и спря до Коваленко, който дочу рязкото отваряне на ключалките. Качи се на предната седалка и се озова до едър мъж със смешен перчем сиво-руса коса, който падаше в очите му.

Мъжът протегна ръка.

— Дарън Липтън. ФБР. Как сте, по дяволите?

Коваленко разтърси ръката на мъжа, но не се представи. Само каза:

— Центъра поиска да работя директно с вас. Да ви помогна с достъпа до ресурси, които може да ви трябват за изпълнение на задачата.

Не казваше истината. Валентин знаеше, че мъжът е агент на ФБР в отдела за национална сигурност. Категорично имаше достъп до много повече ресурси от тези на Валентин. Не, Коваленко се намираше тук, за да го натиска да даде резултат, но нямаше смисъл да започва разговора или отношенията им, колкото и краткотрайни да са те, със заплахи.

Американецът стоеше загледан в него дълго време, без да каже нищо.

Коваленко се изкашля.

— Като казах това, знайте, че очакваме резултатите незабавно. Вашата цел е много важна за…

Едрият мъж го прекъсна с тътнещ вик:

— Ти да не се ебаваш с мен, бе?

Коваленко се отдръпна рязко, изненадан.

— Моля?

— Наистина ли? Искам да кажа… наистина ли?

— Господин Липтън, не знам какво…

— Проклетите руснаци? Работя за проклетите шибани руснаци?

Коваленко се съвзе от шока. Всъщност изпитваше съчувствие към агента. Знаеше какво е да няма представа за чия страна рискуваш живота и свободата си.

— Нещата не са каквито изглеждат, специален агент Липтън.

— Така ли? — запита Липтън и фрасна волана с ръка. — Силно се надявам да е така, защото ти приличаш на шибан руснак.

Коваленко свали поглед към ноктите на пръстите си за момент. Продължи:

— Така е, но знам, че агентът ви е поставил програма за проследяване на мобилния телефон на целта. Но не получаваме информация. Смятаме, че не ползва телефона. Ще продължим с физическо наблюдение, ако няма незабавни резултати. Това ще изисква вашето участие, моето и вероятно на други. Не трябва да ви обяснявам, че тази работа изисква дълги часове и никакъв комфорт.

— Не мога да се занимавам. Имам работа и семейство.

— Очевидно няма да правим нищо, което да породи подозрения във ФБР. Вие няма да провеждате наблюдение, когато сте необходими в офиса. Но семейството ви си е ваш проблем, не наш.

Липтън изгледа Коваленко продължително.

— Мога да ти скърша кльощавия шибан врат.

Този път Коваленко се усмихна. Може и да не знаеше нищо за агента на Липтън или кой е обектът на агента на Липтън, но знаеше някои неща за Дарън Липтън. Центъра му беше изпратил всичко.

— Ако опитате да ми счупите шибания врат, специален агент Липтън, няма да успеете. Но дори и да успеете, миналото ви ще излезе наяве много бързо, защото Центъра ще ви се ядоса и двамата знаем как ще постъпи той.

Липтън отклони поглед напред, през стъклото на колата.

Коваленко продължи:

— Детската порнография, господин Липтън, на вашия компютър, или поне в количествата и разнообразието, намерени там, е нещо, заради което много бързо ще се озовете зад решетките. Не знам как са нещата във вашата страна, но предполагам, че един бивш федерален агент ще има трудности в затвора. Освен всичко това знайте, че ще се разчуе от нас какви са престъпленията ви и мисля, че животът ви в затвора ще стане особено… брутален — каза той и се наведе към Липтън заплашително.

Липтън прехапа долната си устна, докато гледаше напред. Пръстите му заудряха по волана.

— Ясно — каза тихо той с много по-различен тон от предишния и повтори: — Ясно.

— Отлично. Сега е време да окажете максимален натиск върху агента си.

Липтън кимна, без да гледа към руснака до себе си.

— Ще се обаждам да ви проверявам.

Липтън кимна. И запита:

— Това ли е?

Коваленко отвори вратата и излезе от минивана.

Липтън включи двигателя и изгледа руснака, преди той да затвори вратата. Поклати глава и промърмори:

— Проклетите руснаци.

Коваленко затръшна вратата и отстъпи, докато колата излезе на заден и тръгне към изхода на гаража.

— Ще ти се — отвърна тихо Валентин Коваленко, докато гледаше изчезващите светлини на колата.

Дарън Липтън се срещна с Мелани Крафт в кафенето „Старбъкс” на ъгъла на улиците „Кинг” и „Сейнт Асаф”. Тази сутрин тя бързаше, защото трябваше да подготви всичко в офиса на директорката си за оценката на изтичането на информация, заради което вероятно беше компрометирана тайната квартира на улица „Проспър”, а имаше и среща в осем, за която не можеше да закъснее.