Том Клэнси - Код Заплаха

— Казахте му, че вашето разузнаване ви дава информация за решения на високо ниво. Имате ли друга разузнавателна служба, за която аз не знам? — запита тя с лукава усмивка.

Джак отговори:

— От доста време съм в играта и мисля, че в думите му имаше известна нерешителност. Това за неразбирателството между двата лагера го изиграх по подозрение и опитах да превърна страховете му в параноя, като казах тези неща за нашето разузнаване.

Мери Пат каза:

— Това звучи като казано от психолог, но съм напълно съгласна, ако ще затрудни живота на китайците. Предстои ми да присъствам на погребение на няколко големи американци и съм убедена, че за смъртта им са виновни Уей, Су и техните хора.

Джак Райън и Доминик Карузо седяха в офиса на Гери Хендли и гледаха в очите бившия сенатор и оперативния директор на Колежа Сам Гренджър.

Джак не смяташе, че Сам и Гери обичат да идват в офиса в осем сутринта в събота, но знаеше със сигурност, че това няма да е основното им оплакване, след като чуят всичко за случката в Маями от предишната вечер.

Хендли се наведе и опря лакти на бюрото си, а Гренджър седна, преметнал крак върху крак, за да чуе разказа на Доминик. Джак се включваше тук-там, но не можеше да добави особено много. Двамата млади мъже си признаха, че са знаели, че „ваканцията” в Маями нарушава духа, а дори и буквата на заповедта на Гренджър да не провеждат наблюдение на руската компания за хостване на данни „Брайтуеб”.

След като Доминик приключи и след като Гери и Сам разбраха, че в мотела в Маями са останали трима мъртъвци и двамата оператори не могат да обяснят как Центъра е знаел, че са в Маями, че не са оставили никакви пръстови отпечатъци, че никой не ги е снимал с телефона си и не са записани на охранителни камери, което може да ги свърже със случая, Гери Хендли се облегна в стола си.

— Радвам се, че сте живи — каза той. — Изглежда, сте били доста близо до края. Какво мислиш, Сам?

Сам отговори:

— След като операторите нарушават преки заповеди, Колежа няма да съществува дълго време. А провали ли се Колежа, ще пострада Америка. Страната ни има врагове, ако не знаете, и всички ние, както и вие двамата, се бием добре с тях.

— Благодаря — каза Джак.

— Но не може да вършите такива неща. Необходимо ми е да знам дали може да се разчита на вас.

— Може — отвърна Райън. — Осрахме се. Няма да се повтори.

Сам каза:

— Няма да се повтори тази седмица, защото една седмица не сте на работа. Идете си вкъщи и помислете няколко дни колко лесно щяхте да компрометирате нашата толкова важна мисия.

Доминик понечи да възрази, но Джак го стисна за лакътя. След което каза:

— Разбираме напълно. Сам, Гери, мислехме, че можем да свършим всичко това, без да се издаваме. Не знам как са разбрали, че сме там, но са разбрали. И все пак това не е извинение. Оплескахме се и съжаляваме.

Джак стана и излезе от кабинета, последван от Доминик.

— Заслужаваме си го — каза Райън на път към колата си.

Карузо кимна.

— Така е. Даже ни се размина леко. Но се падна кофти момент да не сме на работа. Много ми се иска да участвам, ако разберем кои са очистили Джа и хората от ЦРУ. Кръвта ми кипва при мисълта, че китайците са пратили убийци тук, във Вашингтон.

Райън отвори вратата на колата си.

— Да. И моята.

Карузо запита:

— Искаш ли после да излезем някъде?

Джак поклати глава.

— Не днес. Ще се обадя на Мелани, за да я поканя на обяд.

Карузо кимна и се обърна, за да си иде.

— Доминик?

— Да.

— Как е разбрал Центъра, че сме в Маями?

Карузо сви рамене.

— Представа нямам. Ти се сети и ми кажи.

Джак седна в колата си, включи двигателя и посегна към телефона. Понечи да набере номера на Мелани и се спря.

Остана загледан в телефона.

След доста дълъг момент набра номер, но не на Мелани Крафт.

— Биъри.

— Хей, Гавин. Къде си?

— В офиса в събота сутрин. Страхотен живот, а? Работих цяла нощ по дрънкулката, която си донесохме от ХК.

— Можеш ли да слезеш на паркинга?

— Защо?

— Защото трябва да говоря с теб, но не искам по телефона, освен това съм временно отстранен от работа и не мога да дойда при теб.

— Отстранен ли?

— Дълга история. Ела на паркинга и ще те водя да закусим.

Гавин и Джак отидоха в едно заведение „Уафъл Хаус” в Северен Лоръл и седнаха в сепаре. След като дадоха поръчката си, Гавин запита Джак какво е направил, че да заслужи временното си отстраняване, защото той отказваше да говори по време на десетминутния преход с колата.