Том Клэнси - Код Заплаха

— А как ще разберем, че това наистина е той?

Джак сви рамене под превръзките.

— Човек, за Центъра говорим. Питайте го за нещо. За вашата организация. Питайте го какви операции сте изпълнявали за него. По дяволите, питайте го кой е рожденият ви ден. Той знае.

Райън видя, че руснаците се впечатлиха.

След още малко разговор единият руснак прибра пистолета си в кобура и отиде до бюрото.

— Кажи ми паролата. Аз ще се обадя на Центъра от твоя компютър.

Райън поклати глава.

— Няма да стане. Центъра вижда през камерата. Мамка му, момчета, вие от колко време работите? Види ли, че това не съм аз, той няма да позволи разговор. Ще изключи компютъра от системата и като го знам, вероятно ще прати друг екип в Маями да избие всички тук, които работят за него, като започне от идиота, опитал да говори от моя лаптоп.

— Преувеличаваш — обади се руснакът до бюрото. Но се отмести настрани от камерата на компютъра.

— Бъди сигурен — отвърна Джак. — Китайците се отнасят сериозно към сигурността.

— Китайци ли?

Джак изгледа мъжа.

— Центъра китаец ли е? — запита един от другите руснаци.

— Ама вие сериозно ли говорите? — отвърна Джак и погледна към Доминик. Той поклати глава, сякаш е заобиколен от идиоти.

— Вие нови ли сте?

— Не — отвърна най-дребният руснак.

Мъжът до бюрото каза нещо рязко и един от останалите двама измъкна нож от якето си и го отвори със замах. Сряза лентата от китките и глезените на Райън, след което Джак стана от металния стол. Докато измина трите метра до бюрото, той хвърли поглед през рамо към Карузо. Доминик не издаваше нищо. Само седеше и гледаше.

Райън погледна главния гангстер.

— Остави ме да се свържа с него, да му обясня ситуацията и след това да те включа в разговора.

Руснакът кимна и Джак осъзна, че е преметнал тримата въоръжени мъже, които само преди минутка щяха да го убият заедно с братовчед му.

Коленичи пред лаптопа си, болезнено съзнаващ, че в момента го наблюдават три чифта очи. Най-близкият от тримата се намираше на две стъпки от дясната му страна, другият продължаваше да стои до леглото с пистолет в ръка, а мъжът, който преди малко отвърза Райън, стоеше прав до Карузо и държеше своя нож.

Джак имаше план, макар и непълен. Знаеше, че няма да говори с Центъра по „Криптограм”, защото дори нямаше необходимата програма на компютъра си, което означаваше, че му оставаха само няколко секунди време да започне схватка. Но макар да смяташе, че лесно може да се справи с всеки от тримата един по един, нямаше как да стигне бързо до третия руснак от другата страна на леглото.

Нуждаеше се от пистолет, а най-близкият пистолет се намираше в кобура под ризата на мъжа до него.

Коленичилият Джак го погледна.

— Е? — запита руснакът.

— Може пък да не се обадя на Центъра — отвърна Джак далеч по-предизвикателно, отколкото докато седеше завързан на стола.

— И защо? — запита пак руснакът.

— Защото няма да ни направите нищо. Блъфирате.

— Блъфираме? — обърка се мъжът.

Американецът пред него беше го уговарял няколко минути да го допусне до компютъра, а сега казваше, че няма да се свърже.

— Аз не блъфирам.

— Какво, ще накараш ли малките си приятелчета да ме набият?

Водачът поклати глава и се усмихна.

— Не, те ще те застрелят.

— О, разбирам. Тези ги водиш да вършат нещата, които ти не смееш да свършиш.

Джак поклати глава.

— Типичен руски путьо.

„Извади пистолета!” — крещеше наум Джак. Това беше единственият шанс двамата с Доминик да оцелеят.

Лицето на мъжа почервеня от гняв и той посегна под червената си копринена риза към корема.

„Бинго” — каза си Джак и се хвърли напред, с ръце, насочени към оръжието, което тъкмо излизаше изпод ризата.

Мъжът опита да отстъпи назад и настрани, но Райън, прекарал много часове да се учи как да отнема оръжие, знаеше какво прави. Блъсна с тяло руснака и го събори назад, като рязко дръпна цевта на пистолета надолу и наляво от себе си, за да се отмести от куршума, в случай че руснакът успееше да натисне спусъка. В същото време Джак изви оръжието така, че да счупи показалеца на мъжа. Онзи изкрещя, а Джак вкара своя пръст под скобата на спусъка и завъртя оръжието почти на сто и осемдесет градуса, докато ръката на руснака още го държеше. Натисна счупения пръст към спусъка.

Двата куршума се забиха във въоръжения руснак от другия край на леглото. Мъжът се завъртя и падна на пода.

Докато първият руснак падаше заднешком към леглото, Джак му измъкна пистолета, хвана го добре и простреля мъжа два пъти в корема от по-малко от метър. Руският мафиот умря, преди да се свлече на леглото.