Том Клэнси - Код Заплаха

Джак отмести очи от компютъра.

— Ние ходили ли сме някога заедно на почивка? Искам да кажа освен като деца?

Тони Уилс, който седеше на съседното бюро, обядваше навън и затова Карузо дръпна празния му стол и седна на него. Приближи се до Райън и каза заговорнически:

— Значи, много отдавна.

Джак усети, че го чакат неприятности.

— Какво искаш да кажеш?

— Работим здравата. Та си мислех, че можем да си тръгнем рано следобед и да идем някъде да прекараме уикенда. Просто ей така, да изпуснем малко налягане.

Джак Райън наклони глава настрани.

— И къде смяташ да изпускаш налягане?

Дом Карузо не отговори. Само се усмихна.

Джак отговори сам на въпроса си:

— Маями.

— Е, защо не, по дяволите? Ще идем със самолет, ще си вземем стаи в Саут Бийч, ще ядем кубинска храна…

Доминик замълча и Райън още веднъж довърши мисълта му.

— И ще отскочим до Корал Гейбълс да разгледаме набързо какво има на улица „Саутуест” шестдесет и две. Такъв ли е планът?

Дом кимна.

— Кой ще разбере? А и на кого му пука?

— И няма да казваме за това на Гренджър?

— Трябва ли да му казваме какво правим всеки уикенд?

— Ако няма да казваме на никого тук, какъв е смисълът да идем?

— Виж, няма да приближаваме прекалено много, нито да се компрометираме. Само ще поразгледаме. Може да запишем някой номер на колите в паркинга, да проследим някой компютърен очилатко до апартамента му и да запомним адреса.

— Не знам — отговори Джак. Знаеше, че Дом има право — двамата можеха да правят каквото си искат със свободното си време.

Но знаеше и че по този начин ще нарушат духа на заповедта на Сам Гренджър, ако не и самата нея. Нямаше да работят за Колежа по време на това пътуване, но разделителната линия беше доста тъничка.

— Какво, искаш ли да си седиш на задника вкъщи целия уикенд, или да свършиш работа, която може да се окаже важна? Е, ако нищо не излезе, няма да навредим на никого. Но ако успеем да намерим добра информация, ще я дадем на Сам и ще му се извиним. Знаеш как е. Понякога е по-добре да искаш прошка, а не позволение.

Това хареса на Джак. Представи си как седи вкъщи и се чуди какво ли изпуска, като не е приел поканата на братовчед си. Помисли още малко и се усмихна лукаво.

— Признавам, братовчеде, че обичам да пия хубаво мохито.

Карузо се усмихна.

— Браво, моето момче.

Доминик и Джак пристигнаха в Маями късно вечерта в петък. В сравнение с фирмения самолет, пътническият, с който летяха, им се струваше като нещо от каменната ера, но пък ги докара навреме и спаха почти през целия път.

Нямаха оръжие, въпреки че в Съединените щати не е забранено да се качиш на самолет с оръжие. Тъй като във Флорида е позволено носенето на скрит пистолет с разрешително, двамата можеха да дойдат с незаредени и блокирани пистолети в багажите си, но това изискваше писане на формуляри и бавене, а и те решиха, че пътуването им не е такова. Имаха заповед да не извършват официално наблюдение около мястото на командния сървър, а и ако Сам разбереше, фактът, че са без оръжие, щеше да работи в тяхна полза, защото не бяха тук по „фирмени дела”.

Това беше като да цепиш косъма на две и Джак не се чувстваше особено щастлив, но смяташе, че операторите от Колежа трябва да огледат адреса.

Наеха една раздрънкана тойота и заминаха за Маями Бийч, където отседнаха в евтин мотел с категория звезда и половина. Доминик взе две стаи за две вечери и плати в брой, а Райън чакаше в колата. Намериха стаите си, които се оказаха съседни, хвърлиха саковете на леглата и се върнаха на паркинга при колата. Тридесет минути след като се регистрираха в мотела, тръгнаха на разходка по авеню „Колинс” сред тълпите плажуващи и туристи, дошли за уикенда. Отидоха две пресечки по-надолу, до улица „Оушън Драйв”, и седнаха в първия бар по пътя, в който, както в повечето нощни заведения в Маями, имаше впечатляващ брой красиви жени.

Когато изпиха коктейлите си и поръчаха втори, се разприказваха за плана за уикенда.

— Ставаме и отиваме в Корал Гейбълс — каза Доминик.

— Денем? — запита Джак.

— Да. Мека форма на разузнаване. Няма да можем да направим друго. Видя улицата в „Гугъл Мапс” — там няма как да не бием на очи, затова ще трябва да не спираме, пеша или с колата.

— Сигурен ли си, че не искаш да идеш там сега?

Доминик огледа бара и красивите жени.

— Братовчеде, ти може вече да не си ерген, но аз съм. Смили се.

Райън се разсмя.

— Ерген съм. Но в момента не си търся гадже.