Том Клэнси - Код Заплаха

— Да. Виждам как се разтапяш, когато тя ти се обади. По дяволите, даже гласът ти се качва половин октава, когато говориш с нея.

Джак изстена.

— Не. Моля те, кажи, че не е така.

— Съжалявам. Но тя те е омаяла.

Джак се замисли как всички в офиса знаят кога разговаря с Мелани по телефона. Въздъхна и каза:

— Е, извадих късмет с нея.

— Това не е късмет. Ти си свестен. Заслужаваш я.

Останаха смълчани няколко минути, докато отпиваха от коктейлите си. Отегчен, Райън проверяваше телефона си за съобщения от Мелани, а Дом заглеждаше една красива колумбийка на бара. Тя му се усмихна, но след няколко секунди се появи приятелят й, целуна я и седна на стола до нея. Имаше широки плещи като на футболист от местния отбор. Карузо поклати глава и се разсмя, а после изсърба остатъка от коктейла.

— Майната му, братовчеде. Хайде да огледаме този команден сървър.

Незабавно Райън измъкна две двадесетдоларови банкноти от портфейла си. Хвърли ги на масата и двамата тръгнаха обратно към паркинга с колата.

Намериха адреса чак към полунощ.

Минаха бавно покрай сградата, като оглеждаха паркинга и входа. Според табелката, „Брайтуеб” беше фирма за съхраняване на данни на отделни лица и на малки фирми. В двуетажната сграда светеха няколко лампи, а на неголемия паркинг имаше и няколко коли.

Завиха и се озоваха пред малък осветен проход, който пресичаше сградата по средата.

Джак усети как косата на врата му настръхва.

Доминик само подсвирна. Каза:

— Тези тук не приличат на компютърджии.

До вратата на прохода стояха двама млади мъже и пушеха цигари. И двамата носеха тесни тениски и панталони в цвят каки и изглеждаха мускулести и високи към метър и осемдесет. Имаха тъмноруси коси, квадратни челюсти и широки славянски носове.

— Тези не ти ли се струват руснаци?

— Да — отговори Джак. — Но се съмнявам някой от тях да е Дмитрий Орански, собственикът. По-скоро изглеждат като охрана.

Дом каза:

— Може да са от руската мафия. Плъзнали са из цяла Южна Флорида.

— Които и да са, ще ни забележат, ако минаваме тук по това време. Хайде да се върнем утре сутринта.

— Добре.

— А искаш ли да вземем нови коли, за да е сигурно, че няма да ни познаят? Различни марки и модели. Тук е Южна Флорида и колите ще имат затъмнени стъкла, което е добре. С две коли ще удвоим времето за наблюдение на целта, без онези бандити да усетят нещо. Ще трябва да направим снимки на всички, които идват и си отиват.

— Разбрано.

Четиринадесет хиляди и петстотин километра оттук, в четиринадесететажна сграда в Гуанджоу, една двадесет и три годишна жена се наведе напред, за да провери картината на монитора си. Пет секунди след това натисна един бутон на клавиатурата и чу кратко и тихо пиукане в слушалката си.

Седнала тихо, тя наблюдаваше предаването в реално време от Маями, докато чакаше Центъра да приеме видеоконферентния разговор. Преди няколко минути той беше минал покрай нея, така че имаше възможност в момента той да е в конферентната зала, а не в кабинета си. Ако е така, щеше да приеме обаждането със слушалка през интернет вместо по видеовръзка на компютъра си. Той може и да се намираше тук, но тя не го повика. Ако всеки викаше, залата щеше да заприлича на търговската борса в Чикаго.

До картината от Корал Гейбълс се появи лицето на д-р Тун.

Седнал пред бюрото си, той каза:

— Тук Центъра.

— Център, тук бюро тридесет и четири.

— Да?

— Цел „Хендли Асошиейтс”, Мериленд, Съединени щати. Лице — Джак Райън-младши и лице Доминик Карузо.

— Те във Флорида ли са?

— Да. Провеждат наблюдение на командния сървър там. Виждам ги в реално време в кола под наем на една пряка от „Брайтуеб”.

— Предупреди местните. Уведоми ги, че непознати сили са компрометирали командния сървър. Дай им информацията за мотела и описанията. Не разкривай кои са. Инструктирай местните да елиминират целите. Всичко това продължи достатъчно дълго.

— Разбрано.

— След това кажи на „Дата Лоджистикс” да отклонят трафика от командния сървър в Маями. От този момент операцията там се закрива. Със смъртта на Джак Райън-младши инцидентът ще се разследва много внимателно и не трябва да оставяме следи към Призрачния кораб.

— Да, Център.

— „Дата Лоджистикс” могат да минат през командния сървър в Детройт, докато намерят трайно решение.

— Да, Център.

Двадесет и три годишната коитрольорка изключи разговора и отвори програмата „Криптограм” на един от мониторите. След секунди се свърза с компютър в Кендал, Флорида. Собственикът му беше тридесет и пет годишен руснак, който живееше в Щатите с изтекла студентска виза.