Том Клэнси - Код Заплаха

Гавин установи, че повечето в залата не разбират какво точно им казва.

— Онези смятат, че могат да скрият сървърите си, и ако е така, какво пречи да ги сложат под носа ни? Фактът е, че този начин на действие върши работа деветдесет и девет процента от цялото време.

Дом Карузо каза:

— Дори и Маями да не е нервният център на цялата операция, е ясно, че адресът в Корал Гейбълс е част от пъзела и трябва да го проверим.

Сам Гренджър вдигна ръка.

— Не бързай толкова. Не искам да ви пращам на операции в наша територия.

— Не че не сме го правили вече.

— Да, като в Невада например. Но онова беше друго. Знаем, че Тун и хората му, които и да са те, дявол да ги вземе, са ни нарочили директно и че имат информация, с която могат да ни закрият лесно и бързо. Не е сега времето да тичаме и да стреляме по американци в Америка. Амнистиите на бащата на Джак няма да ни свършат никаква работа, ако ви заловят и обвинят на локално или щатско ниво.

— Вижте — обади се Джак Райън, — врагът ни е от друга държава, това е ясно. Но някои от ресурсите му са тук. Предлагам да идем и да погледнем. Не говоря за бронежилетки или нападения, а за малко разузнаване. Ще направим снимки на онези, които работят там, ще се поразровим в информацията за тях и хората, с които дружат, и така ще стигнем до следващото звено от веригата.

Гренджър поклати глава.

— Ще ми се да можеше така, но това е хлъзгав терен. Баща ти не е създавал фирмата, за да шпионираме американци.

Джак отговори:

— Задниците са задници, Сам. Не е важно какъв е цветът на паспорта им.

Сам се усмихна, но решението му беше окончателно.

— Ще сигнализираме на ФБР за командния сървър. Ще помислим как да ги информираме. Но междувременно Колежът няма да се меси.

Дом и Джак кимнаха. Не разбираха защо Сам иска така, но той беше шефът и трябваше да се подчинят.

Срещата приключи скоро след това, но Гавин Биъри помоли Райън да го последва до кабинета му. Там Биъри каза:

— Не исках да го обсъждам на срещата, защото засега имам само теория, но искам да ти я разкажа, защото може да се наложи нашите оператори да свършат малко работа.

Джак каза:

— Давай. Тъй като не можем да идем в Маями, за да разследваме, нямам нищо против да поработя.

Гавин вдигна ръка.

— Засега няма какво да правиш. Това може да отнеме много дни. Но след продължителна работа може да успея да проумея две програмки на компютъра на Джа и да си направя доста мощно оръжие с тях.

— Какво оръжие?

— Джа е изградил система за тайно пращане на документи, която позволява подаване на зловредни програми през „Криптограм”, и е сложил в компютъра си вирус, който инфектира всеки друг, който влезе в контакт с него, с вариант на троянския си кон.

— Онзи, с който може да те вижда през камерата.

— Да.

Джак разбра.

— Значи… казваш, че можеш да направиш нов вирус, който да минава през „Криптограм” и да заразява компютрите от другата страна, а после да прави снимки на всичко там?

Биъри кимна.

— Отново казвам, че това е още теория. И освен това ще трябва да намериш компютър, чрез който някой се свързва с Центъра. Не този на Джа, защото Центъра ще разбере, че компютърът е компрометиран, и няма да позволи комуникация. И не и от Истанбулския диск по същата причина. Говоря за нов компютър на човек, когото Центъра не подозира. Ако Центъра отвори разговор в „Криптограм”, приеме сигналите за разпознаване на другия и после приеме файл, който другият е качил… може да успеем да видим кой е този Център.

Обикновено Гавин грейваше, когато обясняваше на Джак какво може да направи с компютърен код, но сега изглеждаше много по-потиснат от обичайното.

Джак реши да го окуражи:

— Разбираш колко важно е това за Колежа, нали? Мамка му, важно е и за Америка.

Гавин отговори:

— Не обещавам нищо. Няма да е лесно.

Джак го потупа по ръката.

— Имам вяра в теб.

— Благодаря, Райън. Ще работя по кода, а ти работи да намериш някой много глупав човек на Центъра, който да играе по нашата свирка.

Два часа по-късно Райън седеше пред бюрото си. Усети нечие присъствие, вдигна поглед и видя Доминик, който стоеше до него с усмихнато лице.

— Здрасти, братовчеде. Имаш ли грандиозни планове за уикенда?

Райън поклати глава.

— Не. Мелани казва, че ще е на работа в събота. Та реших да дойда тук и да работя. А после можем да идем някъде. Защо питаш?

— Откога двамата с теб не сме били заедно на почивка?