Том Клэнси - Код Заплаха

Почти ден по-рано офицери от разузнаването на ВМС ги събудиха и заведоха в конферентната зала на ескадрилата, където имаше и летци от „Рейгън”. Двадесет и четиримата пилоти застанаха „мирно”, когато в залата влезе един полковник от разузнаването на ВМС. Той им каза да седнат, а после им съобщи, че на зазоряване ще летят за Япония, като по пътя ще трябва да презаредят. Трябваше да кацнат в станцията на ВМС „Ивакуни”, където ги чакаха други указания.

Пилотите се разгневиха и почувстваха разочаровани. Екшънът ги чакаше посред Източнокитайско море и в протока, а не в Япония. Но самолетоносачът „Рейгън” се оттегляше много назад, което Траш определи като отстъпление. А сега трябваше и да изоставят самолетоносача, за да отидат още по-далече.

Никой от летците не желаеше да изостави самолетоносача, но всички знаеха, че не е необходимо военните заповеди да имат смисъл или законност, затова седяха и чакаха да ги освободят.

Но полковникът ги изненада с думите, че търси доброволци за изключително опасна мисия. Щяха да разберат повече в „Ивакуни” и да получат допълнителна информация за окончателната дестинация.

Объркани, заинтригувани и развълнувани, всички в залата се съгласиха да станат доброволци.

Приземиха се в „Ивакуни” преди обяд и щом излязоха от изтребителите, им подадоха цивилни дрехи и ги отведоха в една стая, за да ги инструктират. Тук Траш, Чийз и останалите пилоти от двете ескадрили се озоваха пред цивилен служител на ЦРУ, който не се представи.

Траш за малко не падна на пода, когато мъжът им каза, че ще получат опакован багаж и фалшиви паспорти и че ще се качат на хеликоптери за международното летище в Осака. Там щяха да вземат пътнически самолет за Тайпе, Тайван.

Траш и ескадрилата му щяха да влизат незаконно в Тайван — остров без присъствие на американски военни.

Неотдавна тайванските военновъздушни сили бяха получили две дузини самолети F/A–18 „Хорнет”. Пилотите трябваше да заминат за Тайван, да се качат на тези самолети и да патрулират с тях в Тайванския проток.

Съединените щати не бяха вкарвали военни сили в Тайван от 1979 г.‍ насам, защото това за Китай щеше да изглежда като открита провокация. Всички смятаха, че силите на САЩ в Тайван ще ядосат Китайската народна република достатъчно, за да изстреля ракети по малкия остров и да го репатрира насила. Америка не искаше да даде на Китай извинение за това и по тази причина стоеше настрани.

Мъжът от ЦРУ увери пилотите от Морската пехота, че са избрани, защото могат да работят с по-малко подкрепа, отколкото тези от Военноморските сили, и защото всички присъстващи в залата бяха участвали през последните две седмици в схватки с китайските ВВС в протока.

Така да се каже, имаха бойна закалка.

Секретната ескадрила щеше да получава подкрепа, механици и управление на полетите от тук, в „Ивакуни”, но повечето от наземния персонал щеше да е от тайно доведени в базата хора от тайванските ВВС.

Траш разбираше, че той и двадесет и тримата други пилоти нямаше да могат да отблъснат китайците, ако те нападнат Тайван. Чудеше се дали цялото това упражнение не е просто политика и демонстриране за правителството на Китай, че „Рейгън” и другият самолетоносач в Тихия океан може и да не са близо до опасността, но Съединените щати имат волята да вкарат няколко от своите момчета тук, посред протока.

Разгневи се от мисълта, че той и приятелите му са нещо като пешки в геополитическа партия шах, но трябваше да признае, че се радваше отново да участва в бой.

Полетът до тайванското международно летище „Тао’юен” премина без проблеми, ако се изключи фактът, че двадесет и четирима американци на възраст двадесет и шест до четиридесет и една години, подстригани като военни, седяха сами или по двойки, без да обръщат внимание един на друг. Преминаха бързо през митницата и се събраха във фоайето на хотела на летището.

Двама души, които Траш определи като оператори от разузнаването на армията, ги заведоха до един автобус, който ги закара в затворена част на голямото международно летище.

От Тайпе ги закараха в летището „Хуалиен” с транспортен самолет С–130 на тайванските авиолинии, който кацна във фронтова военна база на източния тайвански бряг. Изтребители F–16 на тайванските ВВС летяха тук целогодишно, а цивилната част на летището се оказа затворена безсрочно за „военни маневри”. Траш и останалите научиха, че за намаляване до минимум на изтичането на информация ще бъдат държани встрани от персонала на базата.