Том Клэнси - Код Заплаха

Поне двеста пъти поиска адвокат, след като го докараха тук, в Съединените щати, не разбираше защо не са му назначили такъв. И преди беше лежал в американски затвор, който се оказа не чак толкова зле, но знаеше, че тогава се намираше в затвор с минимална сигурност, а сега заради отвличането на безпилотните самолети го чакат много по-сериозни неприятности.

Но неприятностите го чакаха само ако онези успееха да му лепнат обвиненията, а Джа познаваше достатъчно добре американската система още от предишното си съдебно дело и престой в затвора и разбираше, че нямат нищо толкова експлозивно срещу него, колкото той имаше срещу тях. Нелегалното отвличане, убиването на онези от триадите в Хонконг, лишаването от сън и така нататък.

Джа Шухай знаеше, че трябва да издържи само още малко, да използва превъзхождащия си интелект, който имаше заради произхода си от превъзхождаща раса, и след това американците ще решат, че той няма да се пречупи.

Джа се чувстваше изтощен, но това представляваше само досадна неприятност. Той беше по-добър от тези глупаци и щеше да ги победи, като само си държи устата затворена. Нямаше да го бият или убият. Те бяха американци.

Един от следователите се върна в стаята и кимна на Джа да седне до масата. Докато китаецът ставаше от рогозката си за спане, лампите в стаята примигнаха и угаснаха.

— Мамка му — изруга следователят и пристъпи назад до вратата, като не откъсваше очи от другия мъж в тъмното. Удари вратата с юмрук.

Сърцето на Джа Шухай затуптя силно. Той седна на стола и сложи ръце на масата.

Не очакваше това. Не можа да се сдържи и се усмихна радостно.

— Кое е толкова забавно? — запита следователят.

За първи път през този ден Джа не се сдържа и проговори:

— Ще видите кое е толкова забавно.

Мъжът не го разбра, но отново удари заключената врата на обезшумената стая. Знаеше, че ключалките са механични, не електрически, и нямаше причина колегата му да не го пусне да излезе веднага.

След третото удряне по вратата следователят отиде до еднопосочния прозорец за наблюдение. Разбира се, не виждаше нищо навън, но колегата му би трябвало да го види.

Махна с ръка и чу тракането на ключалката.

Вратата се отвори.

Следователят понечи да излезе.

— Бушон ли гръмна или целият квартал…

Във вратата се появи азиатец с черно яке и насочен напред пистолет със заглушител в ръката. Гледаше през мерника със студени черни очи.

— Какво…

Жерав простреля следователя от ЦРУ в челото. Тялото му падна с приглушено тупане на пода на обезшумената стая.

Джа продължи да държи дланите си върху масата. Поклони се бързо.

— Жерав, не съм говорил. Не съм казал и…

— Заповед на Центъра — отвърна Жерав и простреля и Джа Шухай в челото.

Тялото на ФастБайт22 се свлече от пластмасовия стол върху пода. Той падна по лице до следователя.

Валентин Коваленко се връщаше към апартамента си, когато осъзна, че от югозапад се чува вой на сирени. Досети се, че те виеха от доста време, може би още отпреди да влезе в малкото кафене, откъдето си взе обяд за къщи, преди да се отбие в магазина за алкохол за нова бутилка водка.

Почти веднага стомахът му се сви. Опита да се отърси от неприятното чувство, докато вървеше по Седемнадесета улица, но далеч преди завоя по улица „Суон” дочу шум от вертолети.

— Heт [7] Не (рус.). — Бел. прев. . — каза си той. — Нет.

Продължи спокойно по улица „Суон” до своя апартамент, но след като затвори вратата, се втурна към телевизора в хола, захвърли бутилката и обяда на дивана и включи един от местните канали.

Даваха сериал. Превключи друг местен канал, на който вървеше реклама.

Седна на дивана с впити в екрана очи в очакване на обедните новини след пет минути.

Докато чакаше, заслушан в сирените, си наля два пръста топла водка в чашата, която беше оставил на масичката за кафе предишната вечер.

Изпи я на един дъх и си наля втора водка.

Почти успя да си внуши, че страховете му са неоснователни. Но това продължи до началото на новините, които започнаха с картина от хеликоптер над града. Валентин видя дим от къщата в двора с дърветата на улица „Проспър”.

Новинарят не знаеше много, освен че е имало мъртви и че съседите са съобщили за стрелба от къщата и за мистериозен микробус.

Първият порив на Коваленко беше да се напие и той започна този път направо от гърлото на бутилката. Вторият — да побегне. Да стане и да се махне, да се отдалечи от сирените.