Том Клэнси - Код Заплаха

Мери Пат Фоли се обади:

— Възможностите на Китай да ни отнемат достъпа в района накланят равновесието на силите встрани от нас и нашите съюзници в района и те го знаят. Мислят, че ще сме идиоти да ги нападнем на тяхна територия.

Бърджис отвърна:

— Смятаме, че точно това става. Искат да ни вкарат в кратка и напрегната схватка, в която да ни разкървавят носа, за да си идем вкъщи и да си стоим там.

Райън каза:

— Значи разиграват картата с Тайван.

Мери Пат отвърна:

— Това е целта, нали? Китайците опитват да унищожат тайванското правителство. Успеят ли, ще се намърдат там, за да съберат каквото е останало.

— Казваш, че буквално ще влязат там?

— Не веднага. Няма да нахлуят в Тайван. Вместо това ще поставят свои хора на власт, ще отслабят настроените срещу тях партии, ще навредят на икономиката и на политическите отношения на страната със съюзниците й. Това го могат, без да нахлуват. Само ще трябва да съберат остатъците. Смятат, че ще успеят да сложат край на Република Китай бавно, като постепенно я абсорбират обратно в Китайската народна република.

— Напоследък поемат повече рискове в Тайван. Непрекъснато вербуват шпиони и информатори. Купуват политици, които им симпатизират.

Президентът Райън продължи да обсъжда въпроса още малко, след което седна тихо в края на масата. Накрая вдигна поглед към Йоргенсен.

— Изтегли „Рейгън” на точно триста мили, но докарай и бойна група „Нимиц”. Вкарай я в Източнокитайско море. Нека разберат, че няма да се включим в тяхната игра, но и че няма да бягаме.

Бърджис отвърна:

— Ако изтеглим „Рейгън” на триста мили, господин президент, няма да можем да патрулираме Тайванския проток. Тайван остава сам.

Райън спря погледа си върху Боб Бърджис.

— Има ли начин да окажем тайна подкрепа на Тайван?

— Тайна?

— Да.

Фоли отговори:

— През последните няколко години съдебните дела срещу шпиони в Тайван се увеличиха неимоверно. Сега Китай налива пари в шпионските си служби и подкупва всеки с достъп до политическа или военна информация, който иска да играе с тях. Трудно е там да се прави нещо, без китайците да узнаят за него.

Джак каза:

— Трудно значи, че няма да е лесно. Но не това питах. Въпросът ми е може ли да се направи това?

Бърджис се обади:

— Разработени са планове за действие. Един от тях включва вкарване на ограничен брой пилоти в самолети на Тайван. Не става дума за много хора. Но това ще демонстрира подкрепа за правителството на страната.

Президентът Райън кимна.

— Направете го. Но го направете правилно. Недейте просто да захвърлите там няколко души без прикритие и подкрепа. Ако китайците ги засекат, това може да стане провокацията да нападнат Тайван.

— Да, господин президент. Разбирам залога.

Джак Райън стана и прекрати срещата с думите:

— Пращай Морската пехота.

Су не се зарадва на заповедта да се яви при Уей. Чакаха го срещи през целия ден в Джуннанхай, но малко преди обяд му се обадиха от неговия кабинет, за да му кажат, че президентът Уей настоява той да се яви на обяд в резиденцията му.

Су настръхна при тази проява на нетърпимост от равния по пълномощия президент, но незабавно прекъсна срещата си и замина при Уей, без да се бави.

И не се нуждаеше от време за подготовка за разговора. Знаеше точно какво ще му каже президентът.

Мъжете се прегърнаха, поздравиха се с думата „другарю” и се заинтересуваха от членовете на семействата си, но тези любезности продължиха само няколко секунди, а не минути.

След малко Уей седна до Су и каза загрижено:

— Не така си представях събитията.

— Събития ли? Предполагам имате предвид събитията в Южнокитайско море и протока?

Уей кимна и продължи:

— Смятам, че вие ме манипулирахте в известна степен, като се възползвахте от първоначалната ми програма за икономическо развитие за собствените си цели.

Другарю генерален секретар, в армията казваме „Врагът има право на глас”. През последните две седмици сте свидетел на агресия от страна на Индия въпреки ясните ни предупреждения, агресия от страна на Съединените щати, докато извършвахме внимателно пресметнати маневри в Тайванския проток, за да покажем готовността си да действаме срещу всяка проява на сила от страна на Тайван — тези ситуации са породени от противниците ни. Разбира се, ако всички мои… извинете ме, всички наши сили останат в базите или пристанищата, със сигурност това нямаше да се случи, но за да постигнем териториалните си цели, което ще ни помогне да изпълним и икономическите си цели, е необходимо да навлезем в оспорваната зона.