Том Клэнси - Код Заплаха

Внезапно се размърда — лявата му ръка се изви рязко пред тялото, отдясно под коженото му яке, и се върна обратно с черен пистолет „ЗИГ Зауер” калибър 45, с дебел заглушител. Пистолетът се вдигна до нивото на очите му и се насочи към центъра на широк колкото грейпфрут стоманен диск, увиснал от метална верига на нивото на гърдите на десет метра от него, пред няколко бали сено.

Джон Кларк изстреля два куршума към малката мишена, които отекнаха като пукот в студения въздух въпреки заглушителя.

Из пасището проехтяха две задоволително силни издрънчавания от ударите на куршумите в стоманата.

Всичко това стана за по-малко от две секунди.

С дясната си ръка Джон Кларк отмести якето си и върна пистолета в кобура, приспособен за изваждане с ръка пред тялото.

Доста беше напреднал след цяла седмица всекидневни тренировки по стрелба, но не оставаше доволен. Искаше му се да съкрати времето двойно. И да уцелва мишената от два пъти по-голямо разстояние.

Но това изискваше време и всеотдайност. Джон разполагаше с време — напоследък имаше само време, — но за първи път през живота си се съмняваше, че има необходимата всеотдайност.

Въпреки дисциплинираността си вече се съмняваше, че ще се налага да се възползва от уменията си е пистолета, за да спасява живота си, и не смяташе, че ще трябва да изразходва усилията, необходими за отличния резултат.

Джон знаеше, че вече никога няма да стреля срещу враг.

Но трябваше да си признае, че всичко това, заедно с барутния дим и усещането на оръжието в ръката му, макар и лявата, го караше да се чувства адски добре.

Джон смени пълнителя с нов от малката дървена масичка до себе си, защото искаше да изстреля още малко кутии с патрони.

Днес нямаше какво друго да прави.

Президентът Райън имаше чувството, че прекарва също толкова време в Ситуационната зала, колкото и в Овалния кабинет.

Присъстваха и обичайните заподозрени. Мери Пат Фоли и Скот Адлър от дясната му страна. Боб Бърджис и Колийн Хърст от лявата. Останалите около масата бяха Арни ван Дам, вицепрезидентът Полан, посланик Кен Ли и висши генерали и адмирали от Пентагона.

На монитора в далечния край на стаята се виждаше адмирал Марк Йоргенсен, командващ Тихоокеанския флот, който седеше на конферентна маса с отворен пред себе си лаптоп.

Основно срещата се провеждаше заради посещението на посланик Ли във Вашингтон. Предишния ден той, повикан от министъра на външните работи на Китай, беше получил послание, което трябваше да даде лично на президента на Съединените Щати.

След полета същата нощ Ли беше дошъл тук, за да изпълни искането на Китай.

Посланието се оказа кратко. Китай предупреждаваше Съединените щати да отведат своята група кораби и самолетоносача „Роналд Рейгън” на триста морски мили от китайския бряг, за да избегнат риска от „случайни и неприятни инциденти”.

Сега самолетоносачът се намираше на деветдесет морски мили югоизточно от Тайпе, което означаваше, че може лесно да изпраща самолетите си на патрули над протока. Ако го отведяха на триста мили, щяха да се озоват извън обсега, необходим за повечето редовни операции.

Райън не искаше да постъпи така, а да покаже подкрепа на Тайван, но разбираше, че „Рейгън” се намира на пътя на стотици ракети, също толкова мощни, а дори и помощни от онези, които удариха „Вираат” в Южнокитайско море.

Министърът на отбраната Бърджис откри срещата, като отначало запозна всички с агресията на Китай и с новостите от Южнокитайско море в дните след нападението над „Вираат”. Бойни кораби на китайската армия вече се появяваха в индонезийски води, а и няколко малобройни части бяха дебаркирали на необитавани острови във Филипините. Китайският самолетоносач „Ляонин” плаваше към Хайнан в Южнокитайско море, заобиколен от пълен комплект ракетоносци, разрушители, танкери и други помощни машини.

Министърът на отбраната каза:

— Показват мускули, но го правят много жалко.

— Кое му е жалкото? — запита Райън.

Бърджис отвърна:

— На носача няма самолети.

— Какво? — запита удивен Джак.

— На него возят към двадесет и пет щурмови и транспортни хеликоптери, но китайците нямат дори една ескадрила самолети, годни за работа от самолетоносач. „Ляонин” плава… Щях да кажа, че плава показно, но не е така. Вероятно ще нападат и убиват. Но просто китайците не го ползват като истински самолетоносач, защото нямат нужните възможности.