Том Клэнси - Код Заплаха

Райън заяви:

— Силно подозирам, че държавните китайски медии ще забравят да споменат, че самолетоносачът не носи самолети на борда си.

Кенет Ли отговори:

— Това е напълно сигурно, господин президент. Повечето китайци ще реагират със свирепа гордост, защото знаят, че „Ляонин” отива да завладее Южнокитайско море.

Райън запита:

— Има ли още нападения над Тайванския проток?

— Не от нападението на „Вираат” насам, но не очаквайте това да продължи. Времето над протока не е добро и вероятно това е причината, а не чувството на китайците, че са прекалили — отвърна Бърджис.

Райън се обърна към посланик Ли:

— Какво мислиш за всичко това, Кен?

Посланикът на САЩ в Китай отвърна:

— Нападението над „Вираат” не е свързано с конфликт между Китай и Индия, а по-скоро с конфликта между Китай и Съединените щати.

Райън се съгласи:

— Това беше сигнал за нашите Военноморски сили. И за мен.

Ли кимна и продължи:

— Сигнал в смисъл „не се бъркай”.

— Да убиеш двеста четиридесет и няколко души си е доста силен и ясен сигнал.

Ли се съгласи.

Райън каза:

— Значи Уей избира нас и ни казва да не се бъркаме в неща, които не ни засягат. Какво точно сочат, като ни заплашват по този начин? Само самолетоносача ли?

— Отчасти сочат към засиленото ни присъствие в района. Но преди всичко става дума за асоциативна вина, господин президент. Страните в района, които са ни съюзници, или всички в Южнокитайско море, все повече говорят, че са наши съюзници и че ще ги защитим в конфликт с Китай. Това не им помага. Все по-често китайски кораби заплашват кораби на Филипините. Също и на Индонезия и Виетнам.

— Китайците наистина смятат, че цялото Южнокитайско море е тяхно, а?

— Да — отвърна Ли. — Правят всичко по силите си, които стават все по-големи, за да разширят суверенитета си. Изтласкват от пътя си военноморските сили на Виетнам, Филипините, Индонезия и Индия от района, който смятат за своя територия, и хич не ги е грижа за международното право. И в същото време полагат максимални усилия да предизвикат въоръжен конфликт в протока чрез нападения на самолети.

Ли замълча, но Райън чувстваше, че посланикът иска да каже още нещо.

— Говори, Кен. Твоята информация е много ценна за мен.

Ли отговори:

— Хегемонистичните стремежи на Китай не са единствената причина за конфликта. Не подценявайте колко враждебни са лично към вас военните във висшите ешелони.

— Искаш да кажеш, че ме мразят силно.

— Аз… Точно това казвам. Да. Унизени са от предишната война и ако четете изявленията на китайските генерали за пред местните хора, ще разберете, че мечтаят за славна победа над Съединените щати.

Райън обърна поглед към адмирал Йоргенсен на екрана.

— Адмирале, какво смятате за посланието на китайците? Да върнем ли „Рейгън” триста мили назад?

Йоргенсен, разбира се, знаеше, че ще му зададат този въпрос. Отговори премерено:

— Господин президент, от един месец китайците действат безразсъдно. Според мен е самоубийство да нападнат „Рейгън” или някой от помощните му кораби, но няма да кажа, че не вярвам да го сторят. Ако преди месец ме бяхте запитали дали армията им ще стреля по изтребители на нашата Морска пехота в международни води, щях да отговоря, че вероятността за това е невероятно малка.

— Имат ли възможността, като технология, да улучат „Роналд Рейгън”?

Без миг колебание Йоргенсен отговори:

— О, да, сър. Това е възможно. Ние имаме противоракетни мерки, и то ефективни, но не и срещу непрекъснато нападение с балистични ракети и ракети тип „Круз”, изстрелвани от сушата, въздуха и морето. Ако китайците наистина искат да потопят „Рейгън”, няма да ви кажа, че можем да предотвратим това.

Йоргенсен продължи:

— Но ако искат да ни попречат да се бием на собствената им територия, не е необходимо да удрят „Рейгън”. Много по-лесно им е да отстранят нашите най-важни помощни кораби, които не са така добре защитени.

— Обяснете.

— Нашите самолетоносачи и подводници с ядрени двигатели могат да работят години наред без презареждане, но останалата част от флота — помощните кораби, получават гориво само от шест танкера в Тихия океан. Не би било невъзможно за китайците да ударят тези танкери и да влошат значително мобилността на Седми флот. Това ще ограничи ударните ни възможности. Ще бъдем като мечка, завързана с верига за дърво. Дървото ще е Пърл Харбър и няма да можем да идем далеч оттам. Разполагаме с двеста осемдесет и пет кораба по целия свят, от които половината са в западната част на Тихия океан. Противокорабните ракети на Китай са наистина опасни.