Том Клэнси - Код Заплаха

Но потисна това свое желание, стана и отиде при лаптопа си. Написа с разтреперани ръце в програмата „Криптограм”: „Какво направихте?”.

Изненада се от бързината, с която на екрана се появиха зелените букви: „Обясни въпроса си”.

„Да обясня въпроса си?”

Пръстите на руснака увиснаха над клавишите. Накрая написа: „3333”.

Отговорът се забави само няколко секунди: „Ти и работата ти не са компрометирани”.

Тридесет и шест годишният руснак вдигна поглед към тавана и изкрещя:

— Мамка му!

След това написа: „Кого убихте?”.

„Това няма връзка с теб. Не отклонявай вниманието си от инструкциите.”

Коваленко написа бързо: „Мамка ти! Накара ме да ида там!!!! Може да са ме видели. Може да са ме снимали. Кой беше в къщата? Защо? Защо?”.

Стисна бутилката водка и я прибра близо до тялото си, като чакаше отговор.

Този път отговорът дойде след продължителна пауза. Валентин си представи как Центъра чака, преди да изпрати отговора си, за да му даде време да се успокои.

Накрая текстът пристигна: „Аз следя полицейския и служебния им трафик. Не те споменават. Уверявам те, че ти и наетата кола не сте записвани от никакви камери около улица „Проспър”. Нямаш причини да се тревожиш, а аз нямам време да успокоявам всеки от агентите си”.

Коваленко написа: „Живея на два километра оттам. Ще трябва да се преместя”.

„Не. Остани където си. Необходим си ми в „Дюпонт Съркъл”.

Коваленко искаше да запита защо, но знаеше, че няма нужда да си прави труда.

Вместо това продължи да пие в продължение на минута, успокои се малко под въздействието на водката и запита: „Хората в 3333? Кои са?”.

Не получи отговор.

Валентин написа: „Много бързо ще се чуе в новините. Защо не ми кажеш?”.

„Един от тях се оказа проблем.”

За Валентин това не значеше нищо. Понечи да напише няколко въпросителни, когато на екрана се появи нов текст.

„Другите петима работеха в Централното разузнавателно управление.”

Коваленко остана загледан в екрана с празен поглед и леко отворена уста.

Прошепна:

— Ни хуя себе — О, мамка му.

След това притисна бутилката до сърцето си.

Джак Райън научи от мрежата Intelink-TS на ЦРУ, че най-голямата новина на месеца във Вашингтон — убийство на шестима души в Джорджтаун тази сутрин, щеше да е още по-голяма, ако истината излезе наяве.

От трафика между ЦРУ и Агенцията за национална сигурност стана ясно, че къщата на улица „Проспър” № 3333 е тайна квартира на ЦРУ и че петима от мъртвите са служители на Управлението, а шестият е главният заподозрян в отвличането на безпилотните самолети.

ФастБайт22, когото Джак Райън и колегите му помогнаха да идентифицират и заловят.

Естествено, Райън събра всички от оперативния и управленския персонал на Колежа в конферентната зала, за да каже новината.

Чавес не можеше да повярва колко дръзко е това престъпление.

— Значи китайците наистина им стиска да пратят екип за мокри поръчки в Джорджтаун, за да убият хора на ЦРУ?

— Не знам дали китайците са го направили — отговори директорът на аналитичния отдел Рик Бел, който влезе в конферентната зала. — Току-що прехванахме съобщение от ЦРУ до Кибернетичното командване във Форт Мийд. При един от разпитите ФастБайт, който очевидно е страдал от сериозно недоспиване, е споменал името Тун Гуогун като човека, който е Центъра. Може би Центъра го е наказал за това, че е разкрил името му.

— А какво знаем за този Тун? — запита Гренджър.

Райън отговори:

— Той е д-р Тун Гуонгун. Адам Яо каза, че този човек е създал китайската общност на воините в киберпространството.

Гренджър не вярваше на ушите си.

— И какво е правил в Хонконг с ФастБайт и хакерите, по дяволите? Той трябва да е в Пекин или в някоя военна база.

Райън поклати глава:

— Той се е скарал с тях. В Китай е издирван престъпник.

Чавес каза:

— Може да са се целунали и сприятелили и той отново да работи за китайците. За Народната армия. И за секунда не вярвам, че някаква любителска хакерска организация прави всичко това за своите си неясни цели. Това, днешното, ми звучи като спонсорирано от държавата, точно както хакерската атака над безпилотните самолети.

Гери отвърна:

— Който и да е, е трябвало да убие Джа, за да го смълчи.

Джак се обади:

— Но не са го смълчали. Компютърът му е в Гавин и можеш да се обзаложиш, че като разберем какво има в него, ще е сякаш Джа ни е казал доста неща.

Двамата елитни пилоти от Морската пехота майор Скот (Чийз) Стилтън и капитан Брандън (Траш) Уайт имаха много повече преживявания от средностатистическите тридесет и една и двадесет и осем годишни мъже, но не можеха да се похвалят, че са изживявали нещо подобно на онова, което ставаше през последните двадесет и четири часа.