Том Клэнси - Код Заплаха

Джак се извъртя надясно към мъжа, който стоеше до Доминик, но преди да успее да се прицели, установи, че има проблем. Докато се обръщаше, забеляза, че онзи замахва с ръка над главата си, което означаваше, че мята ножа.

Джак се хвърли на пода, защото не искаше да рискува да убие братовчед си, ако стреля, докато се пази от ножа.

Парчето стомана прелетя над главата му и се заби в стената.

Руснакът понечи да измъкне пистолета от панталона си, докато Джак вдигаше глава. Онзи се оказа бърз… по-бърз от Райън.

Но американецът имаше предимство, защото пистолетът се намираше в дланта му. Изстреля два куршума в гърдите на мъжа, който се блъсна в стената и падна на пода между стола с Доминик и леглото.

Карузо опита да се освободи от лентата, докато Райън проверяваше дали всички са мъртви.

Доминик каза:

— Добро мислене и страхотна стрелба.

Джак бързо сряза лентата и го освободи.

— Трябва да изчезнем до шестдесет секунди.

— Да — отвърна Доминик и изтича в другия край на леглото, за да си вземе сака и да хвърли нещата си в него.

Райън взе мобилните телефони и портфейлите на мъртъвците, след това грабна собствения си сак, напъха лаптопа си в него и изтича в банята, за да вземе кърпа. Десетина секунди три всички повърхности, до които можеше да се е докоснал, след което за още десетина секунди провери дали не е оставил неприбрана някоя от вещите си.

Докато крачеха бързо през тъмния паркинг, Джак каза:

— Има ли охранителна камера?

— Да, зад гишето. Ще се оправя.

— Отивам за колата.

Карузо влезе във фоайето. Там имаше само един дежурен, който вдигна поглед от телефона, изненадан от Доминик.

Мъжът остави слушалката и каза нервно:

— Обадих се на полицията. Идват.

— Аз съм от полицията — отвърна Карузо, след което прескочи гишето, избута мъжа и натисна бутона за изваждане на видеокасетата от охранителната уредба. — И трябва да взема това за доказателство.

Мъжът очевидно не му вярваше, но не опита да го спре.

Джак изкара колата до входната врата пред фоайето и Доминик бързо се качи в нея. Излязоха от паркинга веднага, за да изпреварят полицията.

— Сега какво? — запита Райън.

Карузо удари гневно глава назад в облегалката.

— Обаждаме се на Гренджър, казваме му какво е станало и се прибираме да ни се карат.

Райън изстена и стисна волана, все още обзет от прилива на адреналин.

Да. Май точно така щеше да стане всичко.

Разговорът между президента на Съединените щати Джак Райън и президента на Китайската народна република Уей Джънлин се провеждаше по инициатива на Райън, който искаше да започне диалог с Уей, защото Райън и повечето му съветници смятаха, че каквото и да казваше китайският президент, конците в протока и в Южнокитайско море се дърпаха от Су до степен, която едва ли се харесваше на Уей.

Райън смяташе, че ще успее да изтъкне колко опасен е пътят, по който поема Китай. Можеше и да не успее, но смяташе, че трябва поне да опита.

Хората на Уей се бяха свързали с посланик Кен Ли предишния ден и бяха уговорили час за разговора между двамата президенти на следващата вечер.

Джак се озова в Овалния кабинет преди уречения час, за да обсъди с Мери Пат Фоли и директора на ЦРУ Джей Кенфийлд Дали да говори с китайския президент за убийствата в Джорджтаун.

Фоли и Кенфийлд твърдяха убедено, че Джа е убит, за да не издаде участието на Китай в кибератаките срещу Запада, особено срещу САЩ.

Нямаше много информация за д-р Тун Гуогун и неговата схема, но колкото по-дълбоко навлизаше Агенцията за национална сигурност в операцията, толкова по-убедена ставаше, че цялата операция се управлява от Китай, а не от триадите в Хонконг. Участието на Джа в отвличането на безпилотните самолети вече изглеждаше ясно, защото специалистите от Агенцията за националната сигурност не смятаха, че иранците могат да напишат такъв код.

Разполагаха с косвени, но убедителни доказателства. Райън смяташе, че Китай стои зад нападенията срещу компютърната мрежа и отвличанията на безпилотните самолети, освен това смяташе, че убийството в Джорджтаун е правителствена операция, което отново означаваше Китай.

На всичко отгоре Кенфийлд и Фоли искаха кръв за смъртта на петимата служители от ЦРУ, което Джак разбираше добре, но се оказа в ролята на адвокат на дявола. Каза им, че преди да обвини китайците в каквото и да е, ще са му необходими по-конкретни доказателства, че Народната освободителна армия или Министерството на обществената сигурност ръководят Центъра.