Том Клэнси - Код Заплаха

Вместо да излезе, за да тича, руснакът седна бавно на дивана, за да помисли за тази странна промяна на събитията.

Първото му назначение като нелегален агент беше в Бейрут в началото на двадесет и първи век. Там прекара една година и въпреки че не работеше в руското посолство, помнеше доста руснаци, с които контактуваше в Ливан.

Дали писмото не е от някой от посолството, който го е видял тук и протяга ръка за помощ, или пък някакъв трик от страна на Центъра?

Коваленко реши, че не може да игнорира бележката. Погледна часовника си и осъзна, че трябва да побърза, за да стигне навреме.

Точно в десет той прекоси улицата до „Дюпонт Съркъл” и тръгна бавно към фонтана.

На пейките около него седяха хора — сами или на групи, а в парка отзад се виждаха много хора, които седяха по тревата дори в това студено утро. Валентин не знаеше кого търси, затова направи голяма обиколка в опит да разпознае някое лице от миналото.

След няколко минути забеляза мъж в бежов шлифер до едно дърво в южната част на кръглия парк. Мъжът стоеше сам, встрани от другите хора, и гледаше към Валентин.

Коваленко тръгна предпазливо към него. Когато наближи, разпозна лицето. Не беше за вярване.

— Дьома?

Дьома Апиликов работеше в СВР още преди много години в Бейрут, а после в Лондон при Валентин.

Коваленко винаги беше смятал Дьома за идиот — нелегален агент далече под необходимия стандарт в продължение на години, преди да стане нормален ездач на бюро в руското посолство, но пък беше честен и никога не вършеше толкова зле работата си, че да го уволнят.

Но точно сега Валентин Коваленко се зарадва много на Дьома Апиликов, защото той можеше да му подаде спасителното въже към агенцията.

— Как сте, господине? — запита Дьома. Макар и по-възрастен от Валентин, той наричаше всички така, сякаш е прост подчинен.

Коваленко отново се огледа, за да види дали някой не ги наблюдава или да забележи камери или други хитрини, с които Центъра следи всяко негово движение. Районът му изглеждаше чист.

— Добре съм. Как разбра, че съм тук?

— Някои хора знаят. Влиятелни хора. Изпратиха ме със съобщение.

— От кого?

— Не мога да кажа. Съжалявам. Но е от приятели. Хора на върха в Москва, които искат да знаете, че работят за измъкването ви от тази ситуация.

— Ситуация ли? Какво значи това?

— Проблемите ви със закона у дома. А работата ви тук е с подкрепата на СВР, защото е тяхна операция.

Коваленко не разбираше.

Дьома Апиликов разбра това и каза:

— Центъра. Знаем за него. Знаем, че ви използва. Наредиха ми да ви кажа, че имате позволение от СВР да продължите до края. Това може да помогне много на Русия.

Коваленко се изкашля, за да прочисти гърлото си, и се огледа.

— Центъра е от китайското разузнаване.

Дьома Апиликов кимна.

— Да. Министерство на обществената сигурност. Той работи и за тяхната дирекция за кибервойна. Трети отдел.

Валентин веднага схвана и се зарадва, че СВР знаят всичко за Центъра. Очевидно и Дьома знаеше повече за Центъра от самия Коваленко.

— А този човек има ли име? И откъде действа?

— Да, има име, но не мога да ви го кажа. Съжалявам, господине. Вие сте бившият ми шеф, но официално сте извън системата. Вие сте, така да се каже, агент и в тази операция аз само трябва да ви кажа някои неща.

— Разбирам, Дьома. Право на достъп до информация.

Коваленко погледна небето, което му се стори по-синьо и въздухът изглеждаше по-чист. Почувства се сякаш от раменете му падна страшна тежест.

— Значи… заповедите ми са да продължавам да работя за Центъра, докато ме измъкнат, така ли?

— Да. Не надигайте глава и изпълнявайте заповедите си възможно най-добре. Разрешиха ми да ви кажа, че може и да не ви позволят да работите отново в Дирекция „ПР” заради риска от разкриване, след като сте били зад граница, но че ще можете да избирате назначения на високо ниво в Дирекция „Р”.

Дирекция „ПР” се занимаваше с политическо разузнаване — старата служба и кариера на Коваленко. Дирекция „Р” се занимаваше с оперативно планиране и анализ. Той предпочиташе да се върне към живота си като заместник-резидент в Лондон, но знаеше, че това е невъзможно. Но пък работата за Кремъл в отдел „Р”, където разработваха операциите на СВР по целия свят, си беше сладко място за всеки. Ако успееше да се измъкне от китайското разузнаване и да се върне в СВР, нямаше да се оплаква от Дирекция „Р” нито за секунда.

Вече си представяше как се прибира в Москва като герой. Какъв невероятен обрат на съдбата.