Генри Портер - Обратен камуфлаж

— А, разбирам. Ще се опитате да измъкнете Хан! — през смях каза Гибънс. — Божке, уредих се на първия ред за скапаната Вечер на аматьорите!

— Последно ми каза, че той е Фейсал, а не Хан — през рамо се обади Айзис.

— Тъй де — кисело отвърна Гибънс.

Подминаха полицейското управление и съда, завиха наляво и се включиха в обратното движение. Фойзи изтръгна телефона на Гибънс и го раздроби с подметката си в пода на колата. След това набра номер от собствения си телефон и бързо заговори.

Гибънс заприказва, като се преструваше, че не обръща внимание на забития под мишницата му заглушител.

— Наясно ли си какви ги вършиш, Айзис? Възпрепятстваш официално разследване на Съединените щати на заподозрян терористичен елемент. Ако действията ви доведат до терористично нападение, ти и твоите приятели ще бъдете обявени за съучастници. Ще ви открият където и на майната си да отидете!

— Знам едно-единствено нещо за дейността ви — спокойно отвърна Херик. — Подстрекавате и насърчавате изтезаването на човек, който не е признат за виновен за извършено престъпление и…

— Това ви е проблема на вас, шибаните европейци — прекъсна я Гибънс. — Искате да намажете от всички облаги от американската мощ, но не желаете да си цапате ръцете. — Той замълча. — Нека ти обясня нещо, това е новата голяма игра и тя се играе по съвсем нови правила. Честно да ти кажа, вие не се класирате. Много нещо не ви стига.

— Нищо ново няма в твоята нова голяма игра — отвърна тя. — Ти самият ми го каза. Прав беше. Изтезанията са използвани от режимите в Южна Америка и всички са подкрепяни от правителството на САЩ. Изтезанията всъщност са една много стара и много ужасна игра. От тази игра резултат няма. Не можеш да печелиш, като разкъсваш тялото на човек част по част.

Това накара Гибънс да замлъкне за известно време.

— Надпреварваме се с времето. Сега няма друг начин.

— Има, — каза Айзис. — Винаги има друг начин.

Минаваха покрай музея, когато Фойзи й каза да кара още двеста метра и да завие по първата пряка вдясно. Тя успя да избегне една претоварена със зеленчуци ръчна количка и сви вдясно по мрачна уличка, засенчена от огромни чергила и платнища, окачени на опънати между сградите телове. Фойзи говореше по телефона. Завиха още веднъж вдясно и влязоха в двор, в който имаше паркиран бял микробус „Нисан“. Четирима мъже в джелаби се спуснаха към тях. Единият отвори вратата откъм Гибънс и заби игла в ръката му. Почти веднага очите на американеца се затвориха и тялото му се отпусна. Издърпаха го от колата, пренесоха го до микробуса и го натовариха в каросерията. Двама от мъжете скочиха вътре до него и „Нисан“-а се отдалечи сред облаци прахоляк. Фойзи изскочи от колата, обиколи я тичешком, за да смени Херик на волана, включи на задна и с бясна скорост изкара колата от двора, завъртя я на сто и осемдесет градуса и подкара стремглаво обратно към Бур Саид.

— Кои бяха тези? — извика Херик, като си мислеше как удачно се наредиха нещата, та сега самият Гибънс е упоен и го карат в безсъзнание.

— Подкреплението ми. Моите хора — каза й той.

— Кои са твоите хора?

— Не сега — отвърна й той, като се озърташе ту наляво, ту надясно и търсеше пролука в трафика. — Транспортът всеки момент ще напусне сградата на полицията. Трябва да заемем позиция.

— Какво ще правят с Гибънс?

— Ще го закарат някъде и ще го зарежат. Ще се оправи, само ден-два няма да си спомня кой е и къде е.

Откриха междина в задръстването, която ги изведе в близост до кафенето, и спряха до редица микробуси, които бълваха пътници и качваха други, натоварени с многобройни тежки вързопи. Няколко минути чакаха в душната жега. Очите на Фойзи се стрелкаха между екрана на мобилния му телефон и навалицата около колата. Апаратът му изпиука два пъти, съобщавайки за получено съобщение.

— Идва — каза той. — Той е в следващия камион.

Фойзи подкара колата и си проби път през тълпата. Съвсем скоро забелязаха камиона да излиза от страничната уличка. Камионетката бе съпроводена от един автомобил, който я бе изпреварил и напредваше в трафика, като току надуваше сирена. Херик предаде информацията на Гътри. В колата имаше четирима полицаи, а през отворените задни врати на камионетката се виждаха и други двама, въоръжени с автомати. Тя мярна Доктора на дясната седалка на камиона. Хан трябваше да е вътре. Гътри й каза отсега нататък да използва радиостанцията, за да могат всички да я чуват.

Фойзи придвижи малкия „Фиат“ на позиция, на разстояние около три автомобила зад камиона, който се движеше с 15 мили в час. Имаше силна конкуренция между колите около тях за попадане в дирята, която кортежът разсичаше в задръстването, но Фойзи с лекота успяваше да запази мястото си.