Генри Портер - Обратен камуфлаж

Пътникът под името Казуто пристигна на трети терминал на летище „Хийтроу“ рано следобед. Носеше шлифер и малка, преметната през рамо чанта. Застана на една от опашките за граждани на страни, които не членуват в Европейския съюз. Като се оглеждаше кротко наоколо, той забеляза в далечния край на паспортното гише двама униформени полицаи, въоръжени с автомати „Хеклер“ и „Кох“, а след това и група мъже, които очевидно претърсваха опашките от пътници, очакващи да влязат в Обединеното кралство в този необичайно студен ден на май.

Лари Казуто, в действителност вицеадмирал Ралф Норкуист, предположи, че търсеха него и забеляза тревогата по лицата им. Това го заинтригува, тъй като те нямаше как да знаят с кой полет пътува. Програмата му бе пазена в тайна дори от съпругата и секретарката му, които знаеха само, че ще прекара известно време в Европа, но бяха в неведение относно датата на заминаването, както и на това, че има уговорени срещи с британския министър-председател и шефовете на британското разузнаване.

Специалният съвет по сигурността към президента реши, че за момента вицеадмиралът няма да се афишира. И той направи най-естественото за човек на средна възраст с коремче и леко прегърбена, тип академична стойка — смеси се с тълпата и обърна доброжелателен взор към оформящата се зад него опашка. Погледна към камерите, разположени високо отпред, но никоя от тях не беше насочена към него и те явно не обхождаха навалицата в залата за пристигащи. Пред него една жена в края на четиридесетте, на вид богата и привлекателна по доста крещящ начин, се бореше с телефона си в опит да го пренастрои от щатска на европейска мрежа, докато крепеше няколко чанти ръчен багаж. Той се приведе и предложи помощта си и докато тя отговаряше, отвореният паспорт, който досега бе стискала между зъбите си, падна на земята. Той го вдигна, върна й го и забеляза дъга от червило на една от страниците.

— Подпечатали сте си визата — пошегува се той.

Жената се засмя, но докато поемаше паспорта, бамбуковата дръжка на една голяма, изработена от декоративен плат чанта, й се изплъзна и съдържанието й се разпиля по пода. Той, се наведе и отново й помогна. Жената се зае да натиква всичко обратно в чантата със сръчността на крупие, той се вгледа в нея и се зачуди дали си бе въобразил напрежението, проблеснало за миг в очите й. Тя се изправи с многословни благодарности и двамата се отправиха към гишето. Надникна над рамото й, за да провери дали имената в паспорта й отговаряха на инициалите, гравирани на сребърната запалка, която преди малко бе вдигнал от пода. За него това бе втора природа, но сега го порази странното и със сигурност, важно несъответствие: не съвпадаха нито първото име, нито инициалите.

Мъжете от другата страна на бариерата вече го бяха забелязали. Норкуист позна единия — сипаничавия Питър Чеймбърс, високопоставен бюрократ от МИ-5, с когото се бе срещнал преди година и половина.

— Адмирале, опасявам се, че случаят е спешен — каза Чеймбърс. — Ще ви ескортираме до Лондон. — Той направи знак на един мъж, който изникна зад него. — Това е сержант Леулин от Специалния отдел на Столичната полиция. Той…

Преди Чеймбърс да успее да продължи, Норкуист го смушка в гърдите с два пръста по посока на жената, която се бе отправила надолу по ескалатора за багажното отделение с провиснали от рамената й чанти и мъничък златист мобилен телефон, притиснат към ухото й.

Можеш ли да я провериш? Според паспорта й името й е Рафаела Клайн, но на сребърната й запалка са гравирани инициалите Е. Р. Изглежда, че нарочно изпускаше всичко по земята. Това може да е от полза — каза той и пъхна в ръката на Чеймбърс пластмасов чип, който жената не бе успяла да прибере и който той естествено бе задържал. Чипът представляваше нейната СИМ-карта за щатската мрежа и щеше да им каже всичко, което искаха да разберат.

— Веднага се заемаме — отвърна Чеймбърс. Той махна на слаб, небрежно облечен мъж, който се размотаваше зад двамата въоръжени полицаи, и му подаде картата.

— Погрижи се на митницата да я претърсят, а след това я наблюдавай — той се обърна:

— А сега, ако не възразявате, сър, трябва да бързаме. Багажът ви е пренесен в колата. Ще ви обясня всичко, веднага щом потеглим. Наистина трябва да тръгваме, сър.