Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Да — отвърна Ева.

Хан се облегна назад.

— Самоуби се заради провала си — каза Ева, — самоуби се, защото ни каза всичко.

— Защо си толкова сигурна? — попита Олинс.

— Защото този човек живееше, за да надхитрява хората и след като разбра, че е победен, за него нямаше смисъл да живее. Ако нещо щеше да се случва, той със сигурност щеше да изчака поне до утре, за да види реализацията на плановете си.

Херик се изправи и погледна Хан.

— Има ли още изненади за нас?

— Да, мъжът на име Лангър.

— Лари Лангър?

— Да. Лангър трябва да убие главния секретар. Джайди му намери работа по молба на Сами преди шест месеца. Той има пропуск за цялата сграда. Чака Джайди да се срещне с израелския посланик на закуска в ООН. — Той спря и погледна Херик. — Ако ми донесете компютъра, ще ви покажа и другите планове. Сами ми казваше всичко, защото ми вярваше. Но вие и Харланд ме спасихте, затова сега ще ви помогна.

Двадесет и един дни след нощта в Емпайър Стейт Билдинг Айзис седеше на вечеря с баща си и Харланд — три поколения елитни шпиони от британското разузнаване. Оставаха няколко часа до здрач. Наложи се да се откажат от риболова на езерото, защото се задаваха облаци и рояци комари. Тя гледаше лицето на Харланд, вече покрито с малки ухапвания от комари — все още изглеждаше щастлив. Преди час беше хванал първата си морска пъстърва от дървената си лодка.

Бяха си казали малко един на друг през целия ден и сега цареше тишина. По някое време баща й стана прав и вдигна чашата си с уиски първо към нея и после към Харланд.

— Това е за вас двамата — каза той. — За най-забележителната операция през последните две десетилетия!

Харланд се усмихна. Мънро седна и отново вдигна чаша към Айзис:

— За твоя успех!

Тя нещо не беше съгласна.

— Какво има? — попита баща й. — Хайде кажи си.

— Нараних Хан нарочно, за да измъкна информация. Както и да го погледнете, това си е изтезаване.

— Да, но дори Хан разбра защо го направи — обади се Харланд. — Без това онези мъже щяха да предизвикат повсеместно опустошение с техните бомби, отрови, зарази. Това беше наистина необходимо. Ти се възползва от единствената възможност, която ти предостави ситуацията. Знам, защото чух всичко по телефона на Ева.

— Да, но го направих, без да мисля. Тези неща се случват, без да осъзнаваш прага, който прекрачваш. Може би не съм по-различна от Доктора или Гибънс.

— Такъв е светът, в който живеем.

— Но не би трябвало да е — отговори тя и се обърна към баща си. — Ако трябва да отстояваме нещо, то е да запазим стандарта на собствения си морал на каквато и да е цена. Трябва да сме способни на саможертва, но не и да се превръщаме в хората, с които се борим. Никога!

Баща й погледна Харланд, който каза:

— Става въпрос за претеглянето на по-малката от две злини. Ти беше там и трябваше да вземеш решение, пък и Хан беше на твоя страна. Освен това скоро той ще бъде свободен човек и ще възстанови наново живота си. Това е всичко, което трябва да запазиш за спомен.

— Въпросът е дали щях да го направя със или без неговото участие — тя замълча и подаде ръка на баща си, който тъкмо се канеше да я прекъсне. — И отговорът е „да“.

— Стига толкова — Мънро потупа дъщеря си. — Сега нека помислим какво ще си поръчаме, за да можем да се върнем във водата възможно най-бързо. Условията са идеални, има и лек бриз.

Херик погледна тъмното синьо езеро, но съзнанието й все още беше в Емпайър Стейт Билдинг.