Генри Портер - Обратен камуфлаж

Органайзерът на Херик изпадна шумно върху бюрото, но телефонът й остана в джоба й. Фойзи промърмори нещо и бутна органайзера настрани. След това започна да рови из вещите на Ева, преглеждайки първо мобилния телефон, след това паспорта й и една сгъната бележка. Той й я подаде.

— Това е медицинска рецепта за майка ми. Тя има рак и се казва Рат.

— На иврит е — каза Фойзи и постави бележката в горния си джоб.

Той отиде до вратата, отвори я и им кимна да влязат. Херик видя стая, почти изцяло осветена от свещи. Носеше се мирис на тамян и се чуваше слаба музика, която й беше позната от острова.

Сами Лоз се беше навел в средата на стаята, над Карим Хан, който лежеше на леглото, покрит само с една препаска.

— Ще говорим много тихо. Карим спи. — Лоз постави ръка на устните си. Той отново постави ръце на крака на Кан. — Очаквахме вас двете, но не и този. Фойзи, кой е той?

— Това е мъжът, който изтезава Хан. Той ме проследи до тук.

— Интересно — каза Лоз. Той остави крака на Хан и отстъпи встрани от леглото. — Ние решихме, че ще е най-добре да пътуваме, докато Карим е упоен. Това определено помогна за неговото възстановяване. Но без съмнение той ще се събуди не след дълго и мисля, че ще бъде добре за него да се срещне с мъжа, отговорен за неговото страдание. Ще бъде приятно възмездие да види мъчителя си убит. Сега ми кажи тя коя е. — Той се премести до Ева. — Изправена стойка и здраво, добре тренирано тяло.

Ева отвърна на неговия поглед без дори и следа от страх и не каза нищо. Херик изучаваше внимателно Лоз. Той беше пуснал брада и изглеждаше по-слаб. Онази свирепост, която беше видяла в очите му на острова, беше заменена със смирено спокойствие.

Той взе дистанционното и намали музиката.

— Айзиз, коя е тази жена?

— Нямам представа. Опитваше се да ми помогне да открием това място. Трябва да я пуснеш. Тя няма нищо общо с това.

Фойзи му подаде паспорта й и листчето хартия. Лоз прочете името — Рафаела Клайн.

— Тя е от Израел. — Лоз остави паспорта и листчето, избърса ръцете си в бялата си престилка и намести малката си бяла шапка — доказателство за посещението му на поклонението в Мека. — Много прилича на теб, Айзиз. Виждаш ли, ние наблюдаваме всички, които влизат и излизат от моята стая. — Той посочи монитора до телефона. Екранът беше разделен на две, следейки стаята за консултации и чакалнята. Бяха наблюдавали всичко през последния час и нещо.

— Иска ми се да бях накарал Фойзи да инсталира и микрофони, но тогава не знаех, че ще имаме такива интересни посетители. — Той погледна Херик остро и попита: — Защо дойде тук?

— Ти как се измъкна от острова? — не му остана длъжна тя.

Лоз вдигна ръка във въздуха, сякаш носеше поднос.

— Фойзи ни помогна. Наех го последната вечер на острова. Британското разузнаване му плащаше много малко, а аз му предложих доста повече. Просто. Фойзи даде идеята да поставим телата на мъжете, които той уби, като доказателство, че сме загинали по време на бомбардировката. Получи се добре, нали? След това имахме възможността да пътуваме до Мароко и Канада без никакви проблеми.

— На канадската граница ви пое Юсеф Рахи — Поета? — каза Херик.

— Да. Неговото име беше Яхия Ал Зарум. Той нямаше равен. Сега е мъртъв — убит от британски шпиони.

— Всъщност от полицията — каза Херик. — Но нека не забравяме, че Рахи измъчва и уби човек, за да може нещата да изглеждат така, все едно той е умрял. Това едва ли е героично.

— Предател — каза Лоз. — Мръсен еврейски шпионин.

Херик усети как Ева настръхва и осъзна, че тя познава човека, за когото говореха. МОСАД със сигурност е бил внедрен в мрежата Рахи — Лоз още на ранен стадий.

— Сядай! — внезапно кресна Лоз. Фойзи размаха пистолета и те всички седнаха на пода. Херик и Ева се облегнаха на стената, а Гибънс кръстоса крака. Лоз се върна при Хан и започна да потупва задната част на краката му. Изглежда си беше поставил за цел да се концентрира върху лечението и цял час не проговори. Херик оглеждаше стаята. Близо до прозорците имаше купа със свещи, чиито пламъци потреперваха от течението, идващо от прозореца. Имаше няколко мръсни чинии с остатъци от храна. На масата бе поставен арабският текст, споменат от Харланд. Имаше няколко книги, том на Корана и други текстове. Една, озаглавена „Хадитите и мъдростите на Пророка“, беше поставена в много сложна инвалидна количка, която очевидно беше купена за Хан. Тримата се оглеждаха, но всеки път, когато се фокусираха върху нещо, Фойзи размахваше пистолета. След малко Лоз стана, протегна се, изпука кокалчетата на пръстите си и се приближи до прозореца.