Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Намирам се в кабинета на Сами Лоз — каза тя без излишни официалности. — Всичко изглежда нормално.

— Опиши ми го.

Изброи всичко, което можеше да види, и накрая каза:

— Тук няма нищо. И между другото Ева нито се появи, нито се обади. — Харланд изруга, но тя не го чу, защото Олинс предупреди, че ще трябва да тръгва. — Ще изчакаш ли за малко? Франк Олинс е тук и иска да ти каже нещо.

Олинс взе телефона.

— Приятел, чух че си бил прострелян. Това обяснява защо си изпратил жена да върши твоята работа. Оправяй се. Искам да видя тези китки в белезници, когато дойдеш в Ню Йорк. — Подаде й обратно телефона.

Харланд каза:

— Кушетката! Айзис, ти не спомена, че има кушетка в кабинета му. Наистина имаше сложно разтегаемо легло. С ръчки навсякъде.

— Няма такова.

— Странно. Трябва да има — каза Харланд. — А арабският ръкопис на стената, онзи който казва, че един човек, който е наистина благороден, не се преструва, че е такъв?

— Няма такова нещо.

— Това е важно — настоя той. — Провери дали Олинс не е местил нещо, и след това ми звънни.

Олинс поклати глава.

— Нищо не сме вземали. Всичко е така, както си беше.

— А медицинската кушетка в кабинета му?

Олинс вдигна рамене.

— Не знам за такова нещо, но наистина бързам и не мога да закъснявам за срещата само защото леглото го няма.

— А този компютър работи ли? Може би си струва да погледна.

— Трябва да тръгвам — повтори той.

— Мога ли да остана и да ти върна ключовете по-късно? Във Федерал Плаза беше, нали? Виж, аз ти помогнах, нали? Отседнала съм в „Алгонкин“. Имаш телефона ми. Нищо няма да открадна.

Той се замисли за миг.

— Добре, но сутринта ми ги донеси. Обади ми се, като тръгнеш. Аз ще предупредя охраната.

Каза й довиждане, излезе бързо и вратата след него се затвори.

Херик отиде до прозореца и погледна към задръстеното до краен предел от автомобили Пето Авеню и не разбираше как тази сграда може да е толкова пуста. Тя се издигаше над всичко, помисли си тя, и в буквален и в преносен смисъл. Усещаше присъствието й.

Сега, след като беше напълно спокойна, включи компютъра и в продължение на половин час разглежда дневника със срещи, бележките, които Лоз си бе правил. Забеляза инициалите РН и ги свърза с името на Ралф Норкуист, заради посещението на Лоз при РН на 13 март. Същото беше и с Б. Дж. — Бенджамин Джайди.

В хладилника все още имаше вода. Тя си взе чаша, разходи се из стаята и безцелно се загледа през прозореца. Беше обърната с гръб към стената, когато чу шум. Обърна се. Дръжката се движеше. И след това някой почука и отвори.

Тя веднага разбра, че жената, която стоеше на входа, беше Ева Рат.

— Госпожица Херик?

Защо си правите труда да питате? Много добре знаете коя съм. Цял ден ме следите.

Жената любезно се усмихна и протегна ръка да я поздрави. Херик не й отвърна, а вместо това си запали цигара.

В тази сграда не е ли забранено да се пуши? — каза Ева.

Херик сви рамене:

Какво искате? Тук няма нищо, което би заинтересувало МОСАД. ФБР вече идваха няколко пъти.

Тогава защо сте тук?

Херик се замисли.

Защото се интересувам къде е работил Лоз. Искам да знам за какво става въпрос.

Просто е. Става въпрос за омраза и отмъщение.

За какво отмъщение по-точно?

Неуспехът на мюсюлманския свят — провалът да се създаде действаща държава в Палестина, провалилият се джихад в Босна, неуспехът да се задържи Афганистан, поражението в Ирак. Изберете си. Не липсват причини. Те трябва да се защитят и тероризмът е начинът за това.

Херик забеляза, че доловимата следа от източноевропейски акцент противоречеше на безупречно усвоените английски идиоми.

— Е, те щяха да имат по-голям шанс в Палестина, ако вие не бяхте унищожили всички съвременни политици.

— Този компютър… — Усмихна се Ева, — какво търсите?

— Търся сайта, за който казахте на Харланд по телефона. По тази причина съм в Ню Йорк.

— Няма да го откриете в този компютър — уверено заяви тя.

— Какво точно представлява този сайт? Предполагам, че не говорим за шифрования скрийнсейвър на компютъра на Юсеф Рахи в Лондон.

— Не, не. Използвахме това, за да ви заблудим, въпреки че и ние не знаехме по това време.

— Но то предсказа нападението срещу Норкуист.

— Което беше използвано да отклони вниманието ви.

— Потвърждението за удара срещу Норкуист появи ли се в онзи другия сайт?

— Да.

— Тогава кой ни каза за него? Ние имахме два източника, които ни предупредиха.