Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Това е г-н Закария.

— Сега ще ви покажа някои от съдружниците на г-н Закария. — Тя обърна лаптопа към себе си и кликна на снимката от Босна. — Тази не е много ясна, но искам да я разгледате много внимателно и да ми кажете дали разпознавате някого.

Отново завъртяха лаптопа и се загледаха.

— Може би ще е по-лесно, ако ни пратите снимката на имейлите ни така, че да можем да я увеличим и разпечатаме — предложи единият.

Това отне пет-шест минути и след малко се появи секретарка с копие на снимката от Босна, снимката на Лангър, която Херик закри, като я постави с лице към масата. Докато оглеждаха снимката, тя препрочете имената в тетрадката си — Лари Лангър, Азиз Халил, Аджами, Латиф Латая и Абдел Фата.

— Смятаме, че всички те са на свобода. Интересуваме се главно от Лангър. Тя обърна снимката на Лангър — мъж към трийсетте, с хлътнали очи и брада, който жално се усмихваше. — Този мъж се вижда и на снимката пред вас.

— Лангър, Лангър — опита се да си припомни единият.

— Семейството му се занимава с килими. Текстилна промишленост. Близо е до тук, нали?

— Да, имаме отношения със семейството. — Той се завъртя към един терминал до стената и набързо прерови файловете. — Да — каза той, като се приближи към другите така, че да могат да виждат. — Лорънс Джозеф Лангър. Роден 1969. Поддържаше разплащателна сметка при нас в продължение на 12 години, въпреки че не беше активна за дълго време.

— Може ли да погледнете в досието на Закария дали са били осъществявани трансакции между двете сметки? — попита Олинс.

— Няма проблем — каза той, докато правеше копие от досието на Лангър.

След няколко минути банковият директор каза:

— Изглежда, че г-н Лангър е получавал пари от Закария на няколко пъти. — Но по-важното е, че г-н Лангър е препоръчал г-н Закария, когато последният си е откривал сметка при нас в края на 90-те.

Олинс разгледа разпечатката от сметката на Лангър с химикал в ръка. Отбеляза няколко неща.

— Вижте това — каза той, като посочи реда, на който пишеше: адрес на титуляра: стая 6410,350, 5 Авеню, Ню Йорк, 10118… стаите на д-р Лоз.

През следващия час разкриха още две тайни от досиетата. Проследяването на имената Лангър — Аджами доведе до бизнес сметка, която е била поддържана в банката в продължение на 18 месеца, преди да бъде прехвърлена в Ливан. Един банков служител, вдъхващ респект, с посребряла коса и златна игла, забодена в яката на ризата и възела на вратовръзката, се сети, че е разпитвал Лангър за вноса на килими в Турция.

Херик имаше още едно предложение, което разкри банкови сметки в Бейсуотър, Лондон, на името на Якуб Фърнишинг Кампъни и Якуб Емплоймънт Ейджънси. Добави, че това със сигурност са сметки на Рахи. Установиха, че в продължение на две години наистина пристигаха пари от фирма за недвижими имоти, която се казваше Дрю Ал Махди. Херик каза, че грубо преведено името означава „Правилно управляван“ и че това е фраза, която се употребява от шиитите. Банкерите вдигнаха рамене и казаха, че не са запознати с различните секти на исляма, както и с подразделенията на арабското общество.

Към пет часа Херик вече беше научила достатъчно.

— Господа, няма да затваряте банката, докато не прегледаме всички банкови сметки. Ясно? Това, което съхранявате тук, не е нищо друго, освен бюджета на една терористична организация. — Тя сгъна разпечатките и снимките и помоли за един плик, в който да ги прибере. Преди да тръгне, тя изпрати снимките на имейла на Олинс, за да ги има и в електронен формат.

Олинс даваше нареждания по телефона. Искаше трима от колегите му да дойдат в банката, а останалите преразпредели в щабквартирата във Федерал Плаза.

— Трябва да разберете, че това се е случило на моя територия — каза на Херик с печален вид. — Вършим всичко в този град — 24 часа в денонощието следим телефонните обаждания и имейлите, ползването на интернет. Следим кога заподозрените плащат с кредитни карти и техните банкови сметки. Следим с кого разговарят по улиците, какви вестници четат, какво говорят съседите им. Казвам ви, че няма нещо, което да не сме открили за живота на хиляди хора. А сега се оказва, че сме изпуснали всичко това, за Бога!

— Ние също — каза Херик, на която не й достигаше въздух. — Цялото ни внимание бе насочено към Европа. — Всичко, за което мислеше в момента, беше пристъпа на паника, който я връхлетя в последните минути на срещата. — Може ли да отидем да пийнем някъде? Не мога да свикна с часовата разлика, а и този случай продължава вече повече от месец.