Генри Портер - Обратен камуфлаж

Докато крачеше бързо, обясняваше подробности около снимките. Лайн се опита на няколко пъти да я прекъсне и накрая каза:

— Айзис, не ме слушаш.

— Извинявай! Кажи.

— Имаме информация за Лари Лангър. Родом е от Кънектикът. Заможно семейство са, занимават се с търговия на дрехи и са се преместили в Ню Йорк. Лангър е бил доста палаво дете. Заминал е за Босна за пет години и през 99-та се върнал за малко в САЩ, след като е обикалял света и е разправял, че е мюсюлманин. Това не е зарадвало особено семейството му, защото те са евреи. Оттогава не са го виждали. Но имат скорошни снимки, които тази вечер са били разпространени из целия свят, както и снимката на Азиз Халил в Босна. Не искаха да го правят, но вече са сигурни, че има още петима от тях на свобода.

— Изпрати ми една на Лангър и на мен.

— Вече го направих.

— А какво става с Латиф Латая, Абдел Фата и Аджами?

— Нищо.

— Предадохте ли информацията на всички агенции? А МОСАД?

— Не можах да ти кажа. Мисля, че някой е говорил с тях.

— Какво правиш в момента?

— Нищо особено. Чакам и работя през нощта. О, щях да забравя, Долф се обади. Добре е. Лапинг също.

Един просяк в скъсани панталони и тениска започна да тормози Херик, след като я видя с туристическа карта под мишница. Възхваляваше я с напевни и странни думи.

— Мила, позволи ми да изпия водата, в която се къпеш — викаше той.

Херик се обърна:

— Я ме остави на мира, отрепка такава.

— Виждам, че улавяш духа на града — каза Лайн, когато върна слушалката на ухото си. В този момент зърна позната походка надолу по 5-то авеню. Един мъж със сладоледени фунийки в ръце се придвижваше през тълпата също като Фойзи в Кайро. После го изгуби от погледа си.

— Айзис, там ли си? Какво става?

— Нищо, само се припознах.

— Виж, защо не си починеш малко? Ти правиш всичко, на което си способна. О, и още нещо. Казах на Шефа, че съм говорил с теб.

— Знаех, че ще го направиш — толкова си изпълнителен.

— Съгласи се да ти изпратя материалите, но много съжалява, че не си си вкъщи да поливаш розите или там каквото правят английските момичета, когато почиват.

— Престани, Нейтън.

— Добре, сега го знаеш официално — оправда се той. — А освен това наистина имаш нужда от почивка. За бога, почини си малко или наистина цял Ню Йорк ще ти се струва познат.

Тя затвори телефона и се отправи към хотела. Взе си душ и легна гола за около час, опита се да се обади на Ева и зареди имейла си.

Пристигна пред банката точно в петнайсет и трийсет и видя строен мъж, облечен в черен костюм, да снове напред-назад по тротоара и да говори по телефона си. Тя извади паспорта от чантата си и го сложи под носа му. Той кимна и продължи да говори. Най-накрая затвори телефона.

— Специален агент Олинс, радвам се да се запознаем. Вашият човек Юсеф Рахи е пътувал миналата сряда до Канадската граница. Получихме разписка от бензиностанция там.

— Но знаем, че той не е използвал картите на Закария.

— Да, точно така. Платил е от името на Юсеф Рахи. Може да се е натъкнал на нещо. Каквото и да е, миналата сряда е бил на бензиностанция вън от Конкорд, Ню Хемпшир. Това е на 85 километра от границата. Какво мислиш, че е правил там?

— Отивал е да вземе някого.

— Да, това е единствената причина, поради която е бил там. Служителят си го спомня заради арабското име. Каза, че колата се е отправила на север и вътре е имало пътник. Кой може да е бил?

Тя вдигна рамене.

Олинс оправи зализаната си руса коса, сякаш за пръв път забеляза Херик.

— Добре, нека да се срещнем с онези хора — и посочи банката.

Бяха въведени в стая, където нервно седяха трима банкови изпълнителни директори. Херик смъкна лаптопа от рамото си и го включи.

— Господа — започна Олинс. — Незабавно се нуждаем от помощта ви. Г-ца Херик е от Англия и с нея работим по един случай за залавянето на група терористи. Трябва да ви разпита за някои неща. Ще сме ви много благодарни, ако направите всичко възможно, за да ни помогнете.

Айзис не обърна внимание на пулсиращата болка в ръката си и започна да говори бавно и да диша колкото се може по-спокойно.

— Наясно сте, че се опитваме да проучим сметка с номер 312456787/2, чиито титуляр е Дейвид Закария, за което сме ви много благодарни. Искам да ми кажете дали виждате Дейвид Закария на снимката, която ще ви покажа.

Тя завъртя лаптопа си към тях.

Тримата директори се наведоха напред и извадиха очилата си за четене. След като поотделно разгледаха снимката, единият от тях каза: