Генри Портер - Обратен камуфлаж

Херик беше седнала на леглото.

— Това е някакво предзнаменование. Но със сигурност става дума за сградата на Обединените нации, а не Емпайър Стейт.

— Така е, но това има значение за него като цяло. Виж, не знам дали това копеле е все още живо. Но щом Ева ми се обади, значи става дума за нещо важно. Тя е съгласна да каже всичко на теб. Казах й, че може да ти се има доверие и че ти си най-големият самороден талант, на който съм попадал след баща ти. Това я заинтригува.

— Благодаря. Но забравяш, че съм освободена от случая. А и не съм толкова добра. Направих доста грешки през изминалия месец.

— Самосъжалението не ти подхожда — тонът му се смекчи. — Не си на себе си. А и кой би бил след всичко това — сгащи двама въоръжени разбойници в дома си, попадна под ракетен обстрел, видя как прострелват приятелите ти. Шефа само се притеснява да не те загуби. Нека да си признаем, че той взе правилното решение, като те накара да си отидеш вкъщи. — Той замълча за миг. — Мисля, че трябва да отидеш в Ню Йорк. Ще ти се отрази добре. Можеш да хванеш последния самолет. Винаги е полупразен.

— Никога не съм била в Ню Йорк.

— Ами значи трябва да направиш сефтето. Подай ми чантата. — Той извади тефтерчето си с адреси. — Много умно, че си се сетила — каза той размахвайки тефтерчето. — Потърси номера на Франк Олинс. Той работи за ФБР — голям чудак е, но много точен и сигурен. Той отговаряше за разпита на Сами Лоз.

Тя намери номера и го преписа. Харланд я помоли да извади портфейла му от нощното шкафче и й предложи десет сто доларови банкноти.

— Ще са ти необходими, а и ще спестиш време. Има полет в полунощ.

— Не мога да ги взема.

— Защо не? Сега работиш за мен, ти си моят агент и ще си имаш работа с Ева. За такова нещо наистина трябва да се плати.

— Това ми напомня на нещо от Шекспир. Забравих от коя творба точно. Баща ми ме беше помолил да го наизустя за конкретни поводи: „Приятелството е постоянно навсякъде, освен когато говорим за работа или любов. И влюбените сърца говорят на собствен език. Нека всяко око да гледа само за себе си и не се доверява на никого.“ — Тя взе парите и ги сложи в джоба си. — Не очаквай от мен да кажа какво трябва да кажеш.

— Добре, добре. Сега отивай и се качвай на самолета. Имаш мобилния ми, а това е номерът на Ева. — Той извади картичка от джоба си и я подаде. Ако има нещо важно, ще говоря с Шефа.

Тя се наведе, целуна го по бузата и го погледна отблизо в очите.

— Благодаря — каза тя. — Задължена съм ти.

След това се изправи, а ръката й все още беше върху неговата.

— Ще ти се обадя утре сутринта — и излезе от стаята, без да се обърне.

Последният самолет от „Хийтроу“ кацна на летище „Кенеди“ в два и половина следобед.

Херик спа през по-голямата част от пътя, след като един мил мъж на гишето за чекиране й продаде по-добро място. Когато таксито я остави пред хотел „Алгонкин“ на 44 улица, вече се чувстваше по-добре. Успя да поспи повече от шест часа в единична стая, след което стана и побърза за Роуз руум, където трябваше да се срещне с Ева Рат. Закуси, прочете „Ню Йорк Таймс“, като наблюдаваше раздразнено нюйоркските юпита, които с неохота се ровеха в купите с плодове и овесена каша. След 45 минути звънна на Харланд в болницата.

— Приятелката ти още не се е появила.

— Изчакай още малко. Може нещо да я е забавило.

— Тя нали знае, че съм тук? Сигурен си, че й каза, нали?

— Опита ли се да звъннеш на номера, който ти дадох?

— Ще звънна. И се надявам да отговори. Ще се чуем по-късно.

Тя подписа сметката и се качи горе да се обади и помисли какво ще прави, ако Ева Рат не се появи. Когато седна до прозореца, който гледаше към вече забързания Мидтаун, телефонът й звънна.

— Здравей, Айзис. Нейтън се обажда. Как си?

— Добре съм наистина. Абсолютно отпочинала, току-що ставам.

— Голям сън, вече минава три и половина.

— С какво мога да ти помогна? — попита саркастично тя.

— Знаем какво са правили четиримата заподозрени, или поне така смятаме. Било е намерено шишенце със странна течност в хладилник в Копенхаген и също такова празно в Сараево. Мислим, че са се заразили сами с някаква болест. По никой от тях няма следи и предполагаме, че са вдишали или погълнали съдържанието.

— Изследвания направени ли са?

— Датчаните мислят, че е някакъв вид настинка. Това е тревожно, защото генните инженери използват модифициран аденовирус като средство за пренасяне на информация в тяло.

— Моля?