Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Нищо не разбирам.

— Извинявай, обяснявам твърде бързо. Има два източника на информация за убийството на Норкист. Единият е скрийнсейвъра на уебсайта, до който Рахи ни осигури достъп. А за другия източник няма логично обяснение.

— Това е история. Знаеш ли какъв е този уебсайт?

— Идея си нямам. И Ева не дойде на закуска.

— Какво ще правиш?

— Ще й се обадя, след което ще проуча живота на Рахи и Лоз тук. Можеш да ми помогнеш, като говориш с Шефа, за да ми осигури достъп до разследването за сделките с недвижими имоти.

— Това означава, че трябва да му кажа къде си.

— И без това щеше да го направиш.

— Стига, не бъди толкова саркастична. Опитвам се само да помогна.

— Добре, намери ми тези материали и ги изпрати на isishi232004@yahoo.com. Не ги кодирай. Това ще грабне вниманието на НСА, а и нямам програмите на лаптопа си. Изпрати ги в какъвто формат ги намериш.

— Текман вероятно ще поиска да включи хората ви в Ню Йорк.

— Няма проблем — каза тя и загаси цигарата си. — Обади ми се, като намериш нещо.

Тя затвори. Помисли си, че ще може да се справи с това. Няма да има проблем, ако не й се налага да ходи на срещи и да брои часовете. Набра телефона на Ева, но се свърза с гласовата поща.

— Не знам къде си по дяволите, но те очаквам в „Алгонкин“. — Остави номера си и затвори.

Поръча си кафе и започна да настройва лаптопа си с американски телефонен адаптер. Когато донесоха кафето й, вече беше напечатала цял лист със задачите, които трябваше да свърши, и не смееше да си признае, че ще стреля напосоки. На първо място беше поставила Олинс. Набра номера, който Харланд й беше дал, и след няколко позвънявания от другата страна на линията се чу енергичен глас:

— Олинс слуша.

Херик обясни, че Харланд я е помолил да се обади.

— Да, току-що се чух с кучия син. Последния път, когато говорихме, помагаше на беглец, за когото знаехме, че е терорист. Не знам каква е ситуацията във вашата страна, г-це Херик, но в моята това не е разумна постъпка, когато молиш за услуга.

Тя изчака малко, преди да отговори:

— Харланд каза ли ви, че е в болница с огнестрелни рани? Каза ли ви, че е бил прострелян от съпругата на Рахи, основната връзка на Сами Лоз в Европа, че Лоз е бил миналата седмица в Ню Йорк, представяйки се за Дейвид Закария?

Беше права. Това изненада Олинс. Сега вече грабна вниманието му.

— Не, не ми каза. Искаш да кажеш че Юсеф Рахи е бил тук?

— Да. Изтеглил е пари и е наел кола. Вчера искахме ФБР да ни предоставят информация, но нищо не получихме. Наистина трябва да разберем къде е ходил.

Тя продиктува данните на автокъщата и каза, че има още петима души, за които се смята, че са били част от мрежата в Европа. Чуваше го как си води бележки.

— Вашите хора би трябвало да знаят повечето неща. Знам, че тази информация се споделя между службите.

Той изсумтя. Очевидно информацията не беше стигнала до него.

— Добре, г-це Херик, какво искате да направя?

— Две неща. Искам да отида в „Стайвсънт Емпайър Банк“ на 5-то Авеню и да поговоря с тях за сметката на Дейвид Закария. Искам да дойдете с мен, защото няма да ме пуснат. Второ, искам да отида в кабинета на Сами Лоз в Емпайър Стейт Билдинг.

— Нали знаете, че Сами Лоз е бил единият от убитите в Египет?

— Бях там и мога да Ви кажа, че нямаше никакви доказателства.

Това очевидно впечатли Олинс и той отново изсумтя.

— Вижте, можем да отидем в банката днес следобед. Ще се срещнем там в три и половина — четири без петнайсет. Ще се обадя преди това. По-късно ще видим какво ще правим с Емпайър Стейт.

Тя му даде номера си и му каза, че ще носи синя тениска и бежово ленено яке.

Напусна хотела с малка туристическа карта и се отправи по 6-то Авеню. Угнетяващата жега на Манхатън я обсеби. Отиде в Браянт парк и си взе студен чай със сламка, опита да се свърже с Ева, но отново безуспешно. Тогава се отправи към 42-та улица на 5-то Авеню. Мина покрай Градската библиотека и се загледа в седящите по стълбите двойки, които с театрален маниер развяваха ветрила.

Отне й почти час за да стигне до „Стайвсънт Емпайър банк“, която се оказа на няколко преки от 34-та улица. Фонтанът там беше толкова незабележим, че мина покрай него няколко пъти. А междувременно Емпайър Стейт Билдинг се издигаше толкова величествено в необичайно жълта светлина, която идваше някъде иззад огромните облаци на юг и запад.

Само още шест преки по-надолу си помисли тя. На по-малко от десет минути пеша. Рахи трябва да е посетил Емпайър Стейт миналата седмица. Хрумна й нещо. Обади се на Лайн и го помоли да й изпрати снимки на Рахи и заподозрените в Босна. Също така поиска и снимка на Сами Лоз.