Генри Портер - Обратен камуфлаж

Беше 3.25, когато влезе в стаята на Харланд. Той седеше до прозореца, в сянката на полуспуснатите завеси. Едното му рамо беше голо, а останалата част от тялото му беше покрита с бинт. Той стоеше леко приведен напред, така, че гърбът му да не се опира в облегалката на стола. Поздрави я с намигване.

— Какво е станало? — побърза да попита. — Защо те нямаше в офиса? Звънях там. Казаха, че си в отпуск. Какво става, Айзис?

— Почувствах се отпаднала на срещата тази сутрин и изведнъж ми лепнаха диагноза невроза. Дадоха ми две седмици градинарски отпуск. По-важно е ти как си?

Той заби поглед в земята.

— Гадно. Няма да ми дават повече болкоуспокояващи.

— Получи ли нещата, които оставих снощи? — Тя усети, че си говореха като съпруг и съпруга, при които грижата се проявява в учтивост.

Той кимна.

— Нямаш ли някакви болкоуспокояващи в несесера?

— Права си — той й посочи нощното шкафче.

Тя му подаде чантата, приклекна до него с намерението да сложи край на трудностите.

— Не знам как да го кажа.

— Няма нужда. Тя нямаше да те уцели. Просто аз застанах на огневата линия. Много глупаво от моя страна.

Тя поклати глава.

— Полицията не каза това. Според тях ти си ме избутал оттам, аз също смятам така. Моля те… искам да ти благодаря… наистина искам… просто не ме бива много в обясненията.

— Айзис, това не ти подхожда — усмихна се той. — Моля те, стани и ми кажи какво има. Има няколко важни момента от новините, които не трябва да се разгласяват много.

— Голяма част от тях са арестувани, включително и съдружникът на Рахи в Бристъл. Но се оказа много по-сериозно, отколкото сме очаквали — имаше нервнопаралитични газове и камикадзета. Все още не се знае какво са планирали четирима от тях. Това са последните новини.

И двамата замълчаха. Харланд погледна през прозореца:

— Ева ми се обади преди малко. Каза, че искала да се срещнем в Ню Йорк.

— Значи отново сте заедно — ти и тя? — попита Херик.

— Не бъди толкова глупава, Айзис. — За миг замълча. — Каза ми, че имало някакво раздвижване в уебсайта и това продължава от три седмици. Това е важен уебсайт и преди да го закрият, беше източник на много важна информация за тях.

— За компютъра на Рахи ли говориш? Съобщенията на скрийнсейвъра?

— Не, това е нещо, което те пазят за себе си.

— Когато казваш „те“, имаш предвид МОСАД?

— Да, скъпият стар Институт по координация на Израел — отговори той.

В този момент влезе една сестра с ваза и в нея цветята от Херик.

— Надявам се, че сте казали на г-н Харланд, че не е позволено да използва мобилния си телефон тук. Само защото е любимец на сестрата, не означава, че трябва да нарушава правилата.

Тя остави цветята и се наведе да погледне Харланд в очите.

— Ще го имам предвид — каза той.

Харланд изпи една шепа лекарства с глътка вода, след което сестрата намигна приятелски на Херик и излезе.

— Институтът наблюдава за известно време действията на Сами Лоз — каза той. — Познавам Ева достатъчно добре и знам, че не би оставила умиращата си майка, за да отиде в Ню Йорк ей така. Второ, ако ми се е обадила за това, то тя има нужда от помощ. А аз не съм способен да й помогна.

— Казваш, че този уебсайт е бил закрит за две седмици. Мислиш ли, че става дума за периода, когато Лоз беше с нас?

Той кимна.

— Какво й каза?

— Казах й, че ти ще се срещнеш утре с нея на закуска в „Алгонкин“. Затова се опитвах да ти се обадя и да ти кажа да си вземеш самолетен билет.

— Казал си, че ще отида в Ню Йорк да се срещна с бившата ти любовница? Сигурно си все още в шок.

— Ами — дяволито примигна той. — Мислех, че ми го дължиш. Знам, че не ми прави чест.

— И смяташ, че това, което има да каже, е сериозно?

— Да. И си мисля за нещо друго. Лоз е абсолютно обсебен от Емпайър Стейт все едно е втората му голяма любов.

— А първата му любов? Да се надпреварва с Хан?

— Сериозно ти говоря, той има нещо предвид и за високите сгради в Ню Йорк. Той спомена цитат на Бенджамин Джайди. След като Лоз го цитира, си набавих копие на „Това е Ню Йорк“ от Е. Б. Уайт, откъдето е цитатът.

Херик гледаше неразбиращо.

Харланд се обърна към прозореца:

— „Един полет на самолет, не по-голям от ято патици, може много скоро да сложи край на този остров мечта.“

— Добре казано — каза тя.

— И още нещо. Тази надпревара — надпреварата между самолетите убийци и тържеството на човека… загнездила се е в умовете на всички хора. Градът сам по себе си представлява общата дилема и решение. Тази плетеница от стомана и камъни е едновременно и перфектната мишена, и демонстрацията на мирна политика и расова толерантност; тази мишена, която се издига високо в небето и посреща самолетите убийци е дом на всички хора и нации, център на всичко, дом на решимост, която усмирява самолетите.