Генри Портер - Обратен камуфлаж

Клетъчният телефон не даваше толкова достоверна информация, въпреки че се разбра, че телефонът, който Юсеф Рахи беше изпуснал, докато се криеше в апартамента над книжарницата, беше от брат му Джамил. Полицията докладва, че е наблюдавала Джамил Рахи да слага СИМ карти и да набира телефонен номер в 6.15 часа следобед, предположиха, че това е било времето за обичайна проверка. Когато не е успял да се свърже, той е погледнал с учудване дисплея. В този момент полицаите бяха нахлули и го бяха арестували.

Също така беше ясно, че този телефон е бил ползван само за приемане на обаждания. Имало е само няколко обаждания до Америка през първата половина на годината, но номерата не бяха разпознати в указателя и щеше да отнеме време на две или три телефонни компании да проследят информация, свързана с милиони абонати. Херик беше сигурна, че някъде в книжарницата имаше и други телефони и че много информация щеше да бъде извлечена от компютъра, който в момента се разследваше от тайните служби, но те отказаха достъп до разследването на тайните разузнавателни служби.

Шефа пристигна в 11.15. Беше помръкнал. По новините бяха излъчили репортаж за намесата на тайното разузнаване и обяснение от специалните служби затова че двама души са мъртви и още трима са в болница.

— Ще разпитваме заподозрените в Европа, защото присъствието на журналистите може да ги смути — каза той.

— Това, че Рахи е бил с много самоличности, може да ни е от полза. Всички в Европа са го познавали под името Закария. Може и да не направят връзката с нападението в книжарницата.

Той се спря и разгледа умърлушените лица из стаята.

— Вижте, не мисля, че има нещо друго, което може да свършите тази вечер. Утре ви искам отпочинали. Много малко остава до арестите, след което ще анализираме информацията, която ще ни предоставят.

— Имаме бомба със закъснител — отбеляза Херик. — Лоз каза, че ще се случи нещо единайсет дни след последната сряда вечер. Това означава, че става въпрос или за петък, или за събота, в зависимост от това от кой ден брои.

— Ние мислим, че има поставена бомба, но може и да не е така, нали? Юсеф и Джамил Рахи са вън от картинката; съвсем скоро ще ни паднат и деветте заподозрени; а доказателствата сочат, че Лоз е бил убит на острова. От Фойзи разбрахме, че четири тела са били намерени, едното от които е близо до мястото, където е бил Лоз. Дори и да не сме сигурни, а аз смятам, че можем да сме, мрежата, която бе разкрита с цената на толкова много усилия от твоя страна, Айзис, е вече минало.

— Но остават другите мъже от снимката в Босна — възрази тя. — Не сме свързали лицата с имената от разследването на Долф за размяната на самоличности по време на поклонението Хадж.

— Всичко това е вярно. Но сега искам да си отидеш вкъщи, а на сутринта ела, когато искаш. Дотогава деветимата ще бъдат задържани и ще знаем повече. — Той й пожела лека нощ и с погледи посочи коридора. — Тръгвай, Айзис. Поспи тази вечер, казвам ти. Изгледаш много зле.

Херик не си отиде направо вкъщи, а взе едно такси до хотел „Браун“ и обясни на заместник-управителя какво се е случило с Робърт Харланд. След като превключи на вечерните новини и направи справка в болницата, той реши да я пусне в стаята на Харланд. Наблюдаваше я, докато тя сгъваше чифт чорапи, тъмна пижама, слипове, ризи и един несесер. Бе забелязала и малко черно тефтерче с телефони и го пусна в чантата с дрехи, след което попита хотелиера дали ще има нещо против, ако вземе букета цветя от бюрото. Той поклати глава с безразличие и тя ги уви в една торбичка за пране, която взе от хотела. Малко по-късно тя остави целия този багаж в болницата и от разговора с една служителка от рецепцията разбра, че сестрата на Харланд е уведомена и спешно се връща от отпуска.

Беше 6.45 сутринта, когато пристигна на работното си място. Лайн вече беше пред компютъра си. Лафланд, на когото, както предположи Херик, му беше наредено да не изпуска от поглед офицера от ЦРУ, седеше наблизо.

— Какво става? — попита Херик и остави чантата си.

Той я погледна.

— Толкова с „Идеалната уловка“, Айзис. Тези хора са си свършили работата. Експлозиви, нервнопаралитични газове. За каквото си помислиш, при тях е.

Тя отиде до кафемашината и нервно размишляваше.

— Имахме ли информация кога ще нападнат?

— Не, тук съм от пет минути. Не знам нищо повече, но в момента тече брифинг. Лафланд ще ходи.

Когато стигнаха кабинета на Шефа, брифингът беше започнал. Имаше около трийсет човека. Херик забеляза няколко души от Обединения съвет по разузнаването и един-двама от срещата КОБРА, която се бе състояла преди два дни. Шефа стоеше пред прозореца, заслонил с ръка слънцето, което се отразяваше в конвой от шлепове в реката.