Генри Портер - Обратен камуфлаж

Той поклати глава.

Тя извади телефона си и натисна копчето за набиране на офиса.

— Какво правиш? — сопна се той.

— Ако искаш достъп до информацията, с която разполагам, трябва да говориш с Шефа. Може веднага да говориш с него.

Без да каже и дума, Виго се отправи към вратата. Херик светкавично слезе от стола си и се втурна към прозореца. Виго профуча с новия си „Ягуар“. Тя вдигна телефона до ухото си и тъкмо се канеше да заговори на помощника на Шефа, но той я прекъсна:

— Имаме нужда от теб тук. Моля те, върни се незабавно.

Херик показа телефона, портфейла и американския паспорт на Колин Гътри, контрольор на МИ-5 и МИ-6. Той леко подсвирна.

— Къде, по дяволите, си била?

— В болницата.

— В болницата?

— Имах нужда от време и да пийна нещо. И познай на кого се натъкнах. Виго. Какво, по дяволите, прави? Искаше да разбере какво съм намерила в книжарницата.

Гътри се замисли за миг.

— Предполагам, че в качеството си на директор на „Меркатор“ се стреми към нещо. Винаги забравяме, че веднъж щом Виго се издъни, той влиза в ролята си на частна интелектуална агенция. Мислехме, че е невъзможно, но сме се лъгали. Въпреки това имаме какво да получим, така че нека започнем. — Той извади разпечатка от електронната поща.

— Първо, за Джамил Рахи. Не е продумал откакто беше арестуван, но претърсването на къщата и гаража му даде достатъчно информация — намерихме 20 паспорта, средства за фалшифициране на визи, кредитни карти, досиетата на 152 различни празни кредитни карти, придобити със специално четящо устройство, един телескоп, разписание на самолетни линии, тетрадка с часове на излитане и кацане на „Хийтроу“, компютърни досиета за сметки в чуждестранни банки, цял куп екстремистка литература, видеозаписи на кървавите победи на муджахидините над Чечня, и т. н. — Това описание включваше всичко, на което Херик и колегите й бяха попаднали.

Той остави листа на масата и набързо разказа за състоянието на мъжете в болницата, след което раздели групата на три екипа, които трябваше да проучат всичко, което Херик беше намерила в книжарницата. Тя все още беше объркана, но поставените задачи отместиха тревогата й на заден план и когато Нейтън Лайн се появи, за да работят по размяната на самоличности по време на поклонението в Хадж, тя се почувства по-добре.

Паспортът, на който попаднаха, беше на името на Дейвид Закария, 38-годишен бижутер, живеещ в Уайт Плейнс, Ню Йорк. Херик мислено поздрави Хелене Жюнал, която бе казала, че името Закария ще се появи някъде в набора от самоличности на Рахи. Докато заменилите Рахи бяха измъчвани и убити, той бе минал Сирийската граница. Четиринайсет дни по-късно, като Закария, той бе пътувал за Ню Йорк с престой в Атина. Бил е в Щатите до миналия уикенд, и е взел двудневен полет за Великобритания с прекачване в Гетуик.

Портфейлът съдържаше впечатляващи доказателства за Закария. Имаше три различни кредитни карти с адреси на плащане в Уайт Плейнс, всяка от които беше платена със сметка в банка в Манхатън, където беше доставяна пощата.

Бизнес картите също бяха съществено доказателство за Закария, както и една членска карта за Американо-израелско приятелско сдружение, американска шофьорска книжка, талон за химическо чистене и различни бележки, адресирани до него. Не съществуваше обаче адрес като „Джеферсън Драйв“ 1014 в Уайт Плейнс, както и никаква следа за Закария в местните досиета.

Пътуването му до Европа миналата зима беше също толкова съдбоносно, както и всички останали. Съдейки по печатите и сметките, платени с кредитни карти — Нейтън Лайн бе изискал информацията с обичайния си авторитет — можеше да се проследят нощувките в хотели и закупуването на самолетни билети, както и билети за влакове в Унгария, Германия, Италия, Дания и Швеция. Очевидно беше, че Юсеф Рахи бе използвал самоличността на Закария по време на срещи в Европа. Само по себе си това бе ценно доказателство за следващите разследвания на помощните групировки.

Кредитните карти последно бяха използвани в Ню Йорк — отново имаше разписки от хотели и ресторанти. Също така бе теглил 8000 долара в брой от сметката си в „Ствесант Емпайър Банк“ на Пето авеню с баланс от 22 000.57 долара. Рахи е бил добре финансиран, но откъде? От банката се разбра, че на трето число всеки месец са постъпвали 15 000 долара от фирма „Гранвелд-Монтреа“ от Джърси Сити, Ню Джърси. В телефонните указатели нямаше такава фирма. Преди да тръгне за Ню Йорк, Закария беше наел кола за три дни с една от картите. Лайн беше помолил ФБР да провери дали ще може да се проследи пътуването му чрез билетите за паркиране, регистрациите в мотели, тъй като не беше използвал кредитната карта за покупка на гориво. Херик записа нещо, което завършваше с „Канада“ и накрая постави три въпросителни знака.