Генри Портер - Обратен камуфлаж

Някак си успя да се вземе в ръце и след като смътно си спомни уроците от курса за оказване на спешна медицинска помощ, започна да прави разпределението. От тримата Харланд беше в най-добро състояние. Куршумът съвсем леко беше засегнал гърба, беше като 6-7-сантиметрово одраскване от меч от лявата страна на гърба му. Долф беше прострелян точно под ключицата, а куршумът беше излязъл през средата на плешката му. Когато видя масивния кръвоизлив от слабините на Лапинг, тя разбра, че трябва спешно да действа.

— Не можем да чакаме — извика тя. — Трябва незабавно да ги закараме в болница „Св. Мери“. Само на няколко минути път е оттук. — Главният полицай се подчини. Обадиха се в болницата и две от цивилните коли спряха точно пред книжарницата. Долф беше настанен на задната седалка на първата кола, която с бясна скорост се отправи към Падингтън със синя лампа на покрива и виеща сирена. Лапинг беше във втората кола, а Харланд реши да изчака линейката. За да покаже, че ще се оправи, той настоя да се изправи на крака и след това се приведе така, че един полицай да придържа превръзка към раната му.

Двамата полицаи, които се бяха качили горе, заслизаха по стълбите. Никой от тях не беше ранен, но очевидно бяха в шок и не можаха да отговорят на въпросите на Херик. Тя се качи и заговори единия от тях.

— Какво, по дяволите, се е случило тук?

— Виж сама — каза тихо младият полицай.

Водена от неистова воля да довърши докрай нещата, тя се качи по стълбите и влезе в кухнята. През прозореца се прокрадваше светлина. Мина през всекидневната, след това зави наляво към банята и спалнята. Там намери Юсеф Рахи да лежи мъртъв под един отворен прозорец. Завесите се издуваха от теченията. До него имаше оръжие.

Очевидно бе какво се е случило. След като бе чул изстрелите от пистолета на жена си, Рахи бе отворил вратата към тайно помещение, поставена до дъската на леглото, от което леглото се отместваше няколко сантиметра встрани. След това бе направил опит да избяга през прозореца, но след като видял полицаите да нахлуват в апартамента, се обърнал да стреля по тях и се самоубил. Имаше четири или пет огнестрелни рани в горната част на тялото си и следи по стените и мебелите.

Херик се наведе, за да се убеди, че това е Рахи. Беше отслабнал, с брада, а в изражението му се четеше твърдост и преумора, които не личаха на снимките от „Хийтроу“, но със сигурност това беше мъжът, когото тя смяташе за почти безобиден. Двете сребърни вериги на лявата му ръка привлякоха вниманието й. Под леглото намери мобилния телефон. Трябва да е изхвърчал, след като е бил прострелян от полицаите.

Тя го взе и го сложи в джоба си, докато се взираше в лицето му и осъзнаваше, че смъртта му бе категорична.

Тя се изправи, прекрачи трупа му и отмести малко леглото, така че да стигне до подвижната стена, която прикриваше входа към тайното помещение. Повдигна я и опипа с крак пода, влезе вътре и светна. Имаше само една луминесцентна лампа. С известна трудност успя да се промъкне през отвора и видя, че помещението продължава по дължината на целия апартамент, като заемаше от пространството на още три други стаи. В отсрещния край имаше още една врата, която водеше към шкаф в кухнята. Съдейки по мръсните ръце на Рахи, това е било предпочитаното място за влизане и излизане, дори и да му се е налагало да пълзи. Тя се обърна. Помещението беше тясно, широко само четири стъпки без естествена светлина или вентилация.

Въпреки че в двата края имаше ароматизатор, въздухът беше застоял и се носеше миризма на пот. В най-близкия до улицата край беше опряно до стената старо военно легло. До него имаше килимче за молитви и тежести за вдигане.

Погледът й се плъзна към лавица, на която беше постлана салфетка, а върху нея имаше половин ябълка, отворен чипс и бутилка минерална вода. Под нея видя малка червена крушка. Кабелът от контакта се спускаше надолу по стената и през пода отиваше в книжарницата. Тя предположи, че това е предупредителна лампа, която се включваше от касата. Нямаше друг изход за електричество — нямаше къде да се включи компютър или да се зареди телефон.

Тя се запъти към две палта, които висяха на канализационна тръба, идваща от горните апартаменти. Едното от тях беше старо кафяво сако, по което имаше петна от мастило. Тя опипа сакото, после спря, бръкна в джоба и извади паспорт и портфейл. Тъкмо щеше да ги разгледа, когато чу мъжки глас от спалнята.

— Не стреляйте — извика тя.

Изпълзя от това ужасно място и намери четирима полицаи в стаята, двама от които бяха с бронирани жилетки и носеха картечници „Хеклер“ и „Кох“.