Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Как се казва?

Тя се позамисли малко.

— Рафик… не, Расим. Точно така, казва се Расим.

Долф надраска набързо бележка на Херик.

— Има ли друго име?

— Не.

— Разпознаваш ли някой друг?

— Това са единствените имена, които си спомням. Разпознавам и други, но не ги познавах толкова добре. Не знам имената им.

Долф подаде бележката на Херик: „Те всички са присъствали на размяната.“

Тя смени темата и каза, че тя или някой друг ще звънне тази вечер и помоли Жюнал да остави телефона си включен. Добави също така, че от щабквартирата на НАТО ще узнаят за съдействието й по този случай, а това беше начин да подскаже на Жюнал, че не трябва да показва на никой снимките, нито да говори за тях.

— Някой трябва да отиде при Жюнал — каза тя. — Трябва да разберем всичко, за което се сеща тя за Братята.

— По дяволите, колко много имена има — каза Долф.

— Веднага щом заковем една от групите, появява се друга с цяла камара от минало и взаимоотношения.

— Е, да, но портокалът се бели.

— Да, и съм абсолютно сигурен, че всички са ходили на хаджилък. Нейтън Лайн искаше да се придържаме към това, но останалите казаха, че трябва да фокусираме вниманието си върху заподозрените в Европа. Така и правят, а това е голяма грешка.

— Искаш да кажеш, че си съгласен с теорията на Лапинг, че групичката от „Хийтроу“ е част от пъзел и че групата от Босна — Братята — са в основата на операцията.

— По дяволите, не знам! Може би ще разберем утре, когато разпитат деветимата заподозрени. Но помисли малко. Всяка година различни хора биват стъпквани на поклонението Хадж. Преди дванайсет години 1400 души са били сгазени от тълпата. И проблемът бил в това, че всички са били облечени по един и същ начин и някои лични карти не са били намерени.

Няколко минути по-късно отидоха при Шефа, за да му докладват за разговора с Жюнал, а информацията беше предадена на помощния комитет, а Лапинг, беше изпратен в Гърция да разпита Жюнал и ако е необходимо, да я убеди да се върне с него в Лондон. Шефа не искаше снимките да попадат в лапите на френското разузнаване, и затова местният МИ-6 в посолството в Атина беше изпратен по-рано да я наблюдава до пристигането на Cap. След това помолиха Нейтън Лайн да хвърли целия наличен в Бункера ресурс по следата за размяна по време на хаджилък. Вечерта трябваше да има среща на тайните разузнавателни служби във Вохол крос.

Джамил Рахи все още обикаляше безцелно центъра на Бристъл. Той със сигурност показваше хладнокръвие, но представа за истинското му състояние придобиха, когато се отби в една аптека и си купи лекарства против киселини в стомаха и болкоуспокояващи. След това отиде в едно кафене, изпи лекарствата с едно еспресо и седна до прозореца да наблюдава улицата. Вярваха, че го прави, за да изчака проверката или да използва неочакван метод, за да се обади на някого в центъра на Бристъл.

Вече беше четири и половина следобед и Херик, Долф и Лапинг напуснаха поотделно Вохол крос и се отправиха към Бейсуотър. Херик си беше запазила час във фризьорския салон срещу панарабската книжарница, а Долф и Лапинг бяха планували да се установят в букмейкърски пункт 50 метра по-надолу. Тя знаеше, че Харланд също ще бъде там. По пътя той й се обади да й каже, че вече е на поста си в кафене „При Пауло“ надолу по улицата.

Докато стоеше и чакаше фризьорът да приключи с последния си клиент, Херик надигна поглед от списанието, което четеше. Всичко си беше постарому. Сприхавата жена на Рахи стоеше на бюрото си, работеше на компютър и обслужваше клиенти. Асистентката, с която Херик беше разговаряла преди, сновеше между лавиците и купчините книги, които току-що бяха доставени. Движението по улицата не беше много натоварено, въпреки че имаше пешеходци и няколко работника, които поправяха дупка в тротоара на трийсет метра от книжарницата.

Измиха й косата, след което й направиха масаж на главата и от това така й се додряма, че трябваше да помоли за чаша кафе. Докато й подстригваха косата, тя наблюдаваше магазина в огледалото. В 5.30 следобед забеляза, че магазинът се пълни с необичайно много Клиенти. Ако те бяха обикновени клиенти това означаваше, че нападението трябва да се отмени, но малко по-късно й се стори, че това бяха полицаи и членове на МИ-5. Не беше невъзможно да се осъществи нападението и да съберат доказателства. Нещо повече, тайните разузнавателни служби нямаха право на това, а уговорката между шефовете беше пренебрегната от полицаите. Тя прати съобщение на Долф да погледне магазина. Отговорът гласеше: „Уиндзор печели с 5 на 1.“ Минута по-късно тя ги видя с Лапинг да минават покрай книжарницата. Получи още едно съобщение: „Все още нищо няма да предприемаме.“ След което се върнаха обратно в букмейкърския пункт.