Генри Портер - Обратен камуфлаж

След това той затвори очи.

Малко по-късно телефонът ги събуди. Харланд я чу да говори с Шефа. Трябваше да бъдат в офиса в 6.30 сутринта.

Рано на следващата сутрин груп й от тридесет човека се събра в Темз хаус. Херик и главните лица от Тайните разузнавателни служби пристигнаха малко преди Виго да влезе в сградата. Шефа очевидно беше говорил с Виго предишната нощ и се беше съгласил, че човекът, който Виго разпозна на снимките като Джамил Рахи, беше единствената надежда да се залови Юсеф Рахи и Сами Лоз. Виго отново беше в основата на един план, но сега имаше подкрепата на целия отдел за сигурност и въпреки че изглеждаше изцеден, някак си успя да се представи в добра светлина.

Джамил Рахи беше проследен до мезонет в една тиха уличка в Бристъл, а полицейският екип за наблюдение вече беше там. В 8.15 сутринта един полицай и член на местния офис на Специалния отдел се престориха на представители на имиграционните служби, влязоха в сградата и звъннаха. Разговорът с Джамил Рахи се предаваше в Темз Хаус чрез микрофон, който се намираше в куфарчето на представителя на тайните служби и беше сигурно, че този метод попада в златната среда между подозрение и увереност. Те му обясниха, че молбата, която е подал за политическо убежище, е била разгледана и веднага трябва да се попълни формуляр, с който всичко ще бъде легално. От другата страна на улицата имаше оператор, който се беше скрил в сервизна кола на телевизията и снимаше сцената. Тримата мъже все още разговаряха, когато се появиха първите снимки от тайния интернет сървър на Темз Хаус. На пръв поглед изглеждаше, че той е човекът от снимките, направени в Босна. След това тези снимки бяха препратени до електронната поща на служителите на Специалните служби, които се намираха на покрива на втори терминал на „Хийтроу“.

Огромният алжирец покани двамата полицаи и им предложи кафе, докато попълни формуляра. Те влязоха вътре и не след дълго успяха да монтират скрит предавател, чрез който сигналът, отправен към Темз хаус, беше много по-качествен. Джамил обаче обясни, че е запознат с този формуляр и твърдеше, че вече е попълвал един такъв.

Полицаите се извиниха. Докато се настаняваше на масата да пише, те деликатно го попитаха каква работа възнамерява да търси и дали съпругата му посещава езикови курсове. На един или два пъти отговорите му звучаха като добре премислени, особено когато единият от полицаите спомена, че при брат му Юсеф в Лондон няма да му е толкова трудно, колкото е за други емигранти. Петнайсетте минути на разговори и пиене на кафе минаха в приятелска атмосфера. На тръгване казаха, че това ще е последния път когато се срещат, а Джамил вече беше нащрек.

Пет минути по-късно полицията в „Хийтроу“ се свърза с Темз хаус. Трима от зяпачите на самолети бяха разпознали в алжиреца човека, който на 14 май стоеше с тях на терасата, както и по време на другите събития. Джамил Рахи вече беше признат за много съществен елемент от веригата действащи лица и Шефа отново погледна Херик и й намигна в знак на благодарност. Сега единственото, което трябваше да правят, е да чакат Джамил да се свърже с някого.

Мина един час, през който Шефа и Барбара Маркам, генерален директор на тайните служби, обсъдиха внезапното нападение над книжарницата на Юсеф Рахи в Бейсуотър. Тайните служби искаха незабавно да се изместят в сградата, но Шефа настояваше, че трябва да чакат колкото се може по-дълго, независимо че можеха да го направят до следващата сутрин, когато започваха арестите в Европа. Разбраха се да напуснат в 5.00 следобед с уговорката, че екипът на Тайните разузнавателни служби ще се грижи за помещението. Шефа се върна във Вохол крос и остави Долф и Херик да наблюдават, докато група външни посетители гледаха снимките от Босна. Още от предната вечер в Темз Хаус бяха повикани по спешност журналисти, дипломати, военни и дори хора на свободна практика. Всички бяха дошли навреме за кафето и кроасаните, но докато всеки един от тях внимателно наблюдаваше снимките, оставени на масата и се консултираха с картата, на която беше посочено къде са направени снимките, стана ясно, че останалите мъже от снимките няма да бъдат разпознати толкова лесно.

— Добре — каза Долф, докато последният от тях си тръгваше — все още разполагаме с мацката Жюнал. Може би Лапинг трябва да лети до Скиатос с един диск. Трябва да направи сефтето.

— По-бързо ще стане, ако я заведете до някое интернет кафе и да ги изпратите оттам — предложи Херик.