Генри Портер - Обратен камуфлаж

— И не се притесняваш за сигурността? — попита той.

— Майната й на сигурността, а и плюс това трябва да говорим с нея за Джамил Рахи. Тя може и да си спомни кой е. Защо не го направим?

Очите на Долф заблестяха.

— Искаш изведнъж аз да стана твоя куриер, Айзис. Защо, по дяволите, не го направиш ти?

— Извинявай — отстъпчиво се усмихна тя. — И двамата ще говорим с нея, става ли? Така ще е по-добре.

Долф все още изглеждаше ядосан.

— Изморена си. Имаш нужда от почивка.

— Да, така е. Извинявай.

— Последните няколко седмици, които прекара, бяха много трудни и все в един момент щеше да си проличи.

— Приключи ли вече?

— Наистина го мисля — ядно тръсна той, докато оглеждаше снимките.

Тя беше изморена, адски изморена. Сети се за Харланд в кухнята тази сутрин, който стоеше като упоен над чаша кафе. Не си говориха много, но тя се опита да му обясни, че не съжалява за снощи. Той беше нежен, но и малко дистанциран, като че ли мислено си припомняше силата на изживяното. Добре, помисли си тя, ще изчака и ако се окаже, че това е било само за една нощ, какво толкова. Поне беше хубаво.

— Не се притеснявай — каза тя и леко го докосваше по ръката, когато таксито спря пред хотел „Браун“. — Няма да те тормозя. Не съм такава.

— Не съм разтревожен, а просто изумен, че се случи. Нещо повече, развълнуван съм и благодарен, че се възползва от старите ми кокали.

— Благодарен не е подходяща дума, когато говорим за секс.

Те само се усмихнаха един на друг, но когато той протегна ръка към дръжката на вратата, тя забеляза замрежения, объркан поглед в очите му. Сграбчи ръката му и веднага съжали, че го е направила, защото това я накара да изглежда като просяк, а всъщност само беше загрижена за него.

— Добре ли си?

— Да, разбира се, че съм добре — отвърна той леко раздразнен, след което отвори вратата и излезе.

Тази раздяла не беше много приятна и й се искаше да може да върне събитията обратно.

До 11.00 вечерта Долф и Херик вече се бяха върнали във Вохол крос, но едва към един след полунощ разбраха, че Джамил Рахи е напуснал апартамента си със сак на рамо и е вървял пеша до края на уличката, за да вземе автобус. Беше включен механизъм от Темз хаус, с който Джамил можеше да бъде проследен. Автобусът го закара до центъра на Бристъл, където той се размотаваше от магазин на магазин и си купуваше странни неща — чифт чорапи, пакет сапуни и тетрадка за писане. Най-накрая влезе в интернет магазин, разгледа набързо и си купи клетъчен телефон. Телефонът беше в кутия и всички бяха сигурни, че няма да може да го използва веднага, тъй като се нуждаеше от известно време, за да се зареди. Рахи реши да убие малко време в парка, отби се за малко в библиотеката и разгледа програмата на кината. Общото мнение беше, че той е измислил предварително план, с който да е сигурен, че няма да бъде проследен. Няколко пъти мина покрай ескалатора в търговския център през един подлез и една пътечка, които му даваха възможност да наблюдава хората наоколо. Мнението на полицията беше, че това е начин да осъществи операция, наречена каскадно наблюдение. Но Рахи толкова бавно се движеше през центъра на града, че скоро беше необходимо да се приложат традиционните методи.

Херик забеляза, че времето минава. Въпреки че нападението на панарабската библиотека беше отложено за шест следобед, тя трябваше да тръгне от Вохол крос към пет и петнайсет, а сега беше три и половина. Отиде при Долф и за пети път се опитаха да намерят Хелен Жюнал. Сега отговори още на първото позвъняване и им съобщи, че лаптопът й е с нея и ще може да си провери пощата. Бяха й пратили снимките от Босна.

Десет минути по-късно им се обади. Долф я включи на микрофон.

— Снимките са etonnant — как се казва на английски? Изключителни. Цялата група е тук.

— Коя цяла група? Помниш ли имената?

— Този, който е в профил е Хасан, моят приятел. Виждате Якуб и Сами, нали?

— Това е Юсеф Рахи — каза Херик на Долф.

— Кого друг разпознаваш? — попита нетърпеливо той.

— Лари.

— Лари? Лари кой?

— Мъжът в далечината. Той е американец приел исляма. J’oublie son nomme islamique, mais Les Feres — Братята го наричат Лари.

— Значи тази група се нарича Братята, така ли? — попита Долф.

— Да.

— Точно така, високият мъж до дървото. Мислихме, че той е алжирец също като Якуб. Може ли да се представя за негов брат?

— Не ви разбирам.

— Той преструва ли се на брата на Якуб?

— Не! Той не му е брат! Но също е алжирец.