Генри Портер - Обратен камуфлаж

— От къде на къде? Рахи се укрива по-добре. Той е измислял стратегиите през цялото време.

— Виж, Айзис — въздъхна той, — нямам сили вече да мисля за това.

— Има нещо, което не разбирам — погледна го тя, като седна на края на стола. — Защо все още работиш с Текман по този случай? Сега след като РАПТОР е приключил и Текман си върна позицията, не ни достигат хора. Защо не се захванеш с Бенджамин Джайди в Близкия Изток? Радвам се, че си тук, но защо? Какво правиш?

— Благодаря — каза той, — но трябва да ти кажа, че ставаш безпощадна. — Той протегна ръка и без да се замисли, докосна лицето й. За миг тя се сепна, но след това отпусна ръка в дланта му и се усмихна едновременно срамежливо и дяволито.

— Какво мислиш за всичко това? — попита тя. — За войната между исляма и християнството?

— Господи, не знам.

— Но не искаш ли да разбереш докъде сме стигнали? И как стигнахме тук? — попита тя.

— Единственото, което знам, е, че има луди хора, които завиждат за развитието на западната технология, не понасят богатството на Запада, това са хора, които вярват, че решението на проблемите на човечеството се крие във връщането назад към нецивилизования свят и Талибанския режим.

— Но ти не си антиислямист.

— Не — той поклати глава, — просто не разбирам защо ислямът не е създал необходимата демокрация. След като хората в Южна Африка успяват, няма причина и Арабските страни да не могат.

Той забеляза, че Айзис се изпълни с енергия при мисълта за аргумента си, който подготвяше. Тя се наведе напред, а очите й изведнъж блеснаха.

— Въпреки това демокрацията може да създаде талибански режим. Това, че хората имат право да гласуват, не може да гарантира една обществена демократична система. Затова помисли, че причината е в изкривената религия, която по начало е изключително агресивна и нетолерантна. Дори може да се каже, че схващанията на ислямистите са в противоречие с демокрацията, а оттам и с човешките права, защото само демокрацията може да гарантира човешки права.

Харланд не беше виждал това качество на Айзис преди.

— Това означава, че схващаш религиозното естество на войната, а това е много трудно да се разбере от един истински демократ.

Тя се усмихна, мисълта й течеше по-бързо от всякога.

— Но със сигурност няма разлика между хора, които са поддръжници на тесногръди политически възгледи, като тези на комунистите, и ислямски фундаменталисти. Основните им позиции, независимо дали в основата им стоят политически или религиозни убеждения, са антидемократични и носят заплаха, с която всички истински демократи трябва да се справят.

— Това е крайнодясно твърдение, Айзис. В действителност ти си истински либерал.

Изведнъж оживеността в очите й изчезна. Отпи малко вино и погледът й се зарея в мрака.

— Либералът съм, но когато се изправих очи в очи със Сами Лоз миналата нощ, видях в лицето му истинска дълбока омраза. Имаше елемент на свирепост, който просто не мога да приема.

Той отново протегна ръка към лицето й.

— При други обстоятелства щях да кажа, че това е доста романтично — сепна се тя.

— Защо, какво им е на обстоятелствата? — Той прокара пръсти в косите й.

— Съжалявам, наистина е романтично. Да, така е. За моя изненада, наистина се радвам, че съм тук с теб, в малката ми хаотична градина. Просто не го очаквах, това е.

— Добре — каза Харланд, без дори сам да знае какво има предвид. — Градината ти не е хаотична, а ти си изключително привлекателна — уникално красива, колкото и да не смяташ, че си такава. — Тя се смрази в ръцете му.

— Не казвай това. Същото каза и Сами Лоз.

— Знам… знам какво ти се е случило. Филип Cap разказа на Шефа. Той беше загрижен за теб. — Той замълча за момент. — Все пак не ми каза какво им е на обстоятелствата.

— Просто усещам, че с теб трябва да направим нещо и да разрешим този случай. Да хванем Рахи. Да намерим Лоз. Да разгледаме снимките на Долф… такива неща.

За миг тя докосна дланта му с устни, след което вдигна глава.

— Защо си в Лондон? Не трябва ли да си с Джайди в Близкия изток?

— Той се върна в Ню Йорк. Нещата в Сирия не се получиха.

— Не това беше въпросът ми. Защо продължаваш да работиш по този случай?

Харланд отдръпна ръката си, а изражението му стана миловидно.

— Тук съм просто защото Текман ме помоли. Смяташе, че ще се нуждае от помощ, за да открие дали Норкуист е бил забъркан с МОСАД и Лоз. — Той спря да говори за миг и взе чашата си. — Но истинската причина е, че съвсем скоро разбрах, че Джайди и Текман са се срещнали в Кеймбридж. На Текман му станало мъчно за малкия човечец от Занзибар, запознал го с различни хора и направил поносим живота му в студената и влажна Англия. Приятели са от трийсет години и бяха изключително близки, когато Текман беше с Британската делегация в Обединените нации, а Джайди беше второстепенен служител. В един момент през последните няколко месеца Джайди разказал на Текман за някой си Сами Лоз, който живеел в Ню Йорк. Предполагам, че по това време Текман го е проучил или поне е знаел, че е бил засечен. И така, на бдението на Норкуист Джайди си уговори среща с мен. На следващия ден Текман се свърза с мен. Бяха го планували помежду си. Сега след като знаем, че Лоз е работил за Хизбула и най-вероятно е създал групировка с Юсеф Рахи, ясно е, че Джайди иска просто да предпази себе си и останалите, попаднали в тефтера на Лоз. Разбираш ли, че Джайди препоръчва Лоз на всеки. Кой знае, може и той да е запознал Норкуист и Лоз и сега да се разкайва. Напълно естествено виждаш, че с душещите наоколо израелци всеки един от нас трябва да е изключително внимателен. Информацията е власт, когато говорим за израелската външна политика. — Той замълча за миг. — Ето защо съм тук, искам да проуча тези неща. И между другото това е съкратеният вариант на историята и не искам да ме разпитваш повече.