Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Ти се включи и разбра за хората, които минаваха през книжарницата и търсеха помощ в Лондон. За това ли става въпрос?

— Да, информацията, която даваха, винаги беше точна.

— До каква степен беше проучено миналото му?

— Колкото беше необходимо. Историята за неговото възпитание, работа и животът му в Алжир беше доста посредствена.

Виго видимо заговори по-спокойно.

— Ти ли измъкна брат му и семейството му? — попита Херик. — Къде са сега?

— В един приют в Англия.

— Виждал ли си брат му? Можеш ли да ми го опишеш? Къде точно живее?

— Казва се Джамил Рахи и живее в Бристъл. Той е по-малкият му брат. Висок, едър, по образование инженер.

Херик извади от чантата си плик със снимки на Рахи и Сами Лоз в Босна.

— Можеш ли на тези снимки да ми посочиш човека, когото познаваш като Юсеф Рахи?

Харланд погледна снимката и видя Сами Лоз, но нищо не каза. Виго извади чифт очила за четене от джоба на ризата си и внимателно разгледа снимката.

— Да… виждам Рахи.

— Някой друг? — попита бързо Херик.

Той погледна отново снимките, върна ги обратно и посочи по-горната.

— Това е Джамил Рахи — брат му.

Херик хвърли бегъл поглед на човека с маска на главата, извади телефона си и се обади на Долф, който беше казал, че Джамил Рахи ще бъде добавен към списъка на задържаните.

— Нека да изчакаме малко — нареди тя. — Това означава, че ще бъде обвинен и в убийство. Той е важен за нас.

Тя затвори телефона.

— Мъж, който е изглеждал по същия начин, е направлявал размяната на „Хийтроу“, след като се е споразумял с Ахмад Ахктар, чистач на умивалниците на трети терминал. Той и семейството му загинаха в пожар след размяната. Мисълта ми е, че разполагаме със свидетели, които са го видели да наблюдава самолетите. Също така се е заинтересувал, когато ескортът на Норкуист напусна летището.

Виго мълчеше.

— Каква информация получаваше от Юсеф Рахи през последните дванайсет месеца? — попита тя.

— Съвсем същата като преди. Ставаше дума за неща, които е разбрал от арабите в Бейсуотър и областите около Еджуейър Роуд. Подробности за джамиите, които са посещавали, даренията и финансовата подкрепа тук и в чужбина. Всичко това беше от полза. След това с него се свърза група, чиито членове бяха предимно от Саудитска Арабия и Йемен.

— А ти посъветва ли го да стане член на тази група?

— Естествено. Изглеждаше много добра възможност.

— Кога се случи това?

— През лятото на 2001.

— А той каза ли ти уебсайта и скрийнсейвъра, който съдържа ежедневни съобщения?

Виго кимна:

— Предполагам, че това сте търсили в книжарницата.

— Много ще ни помогнеш, ако просто отговориш на въпроса — равно каза тя. Виго я погледна и тя усети как нещо в душата му се надига.

— Нямаше да разговарям с този тон, ако бях на твое място.

Харланд се изправи и отиде до стола на Виго.

— Уолтър, искам да знаеш, че дойдох тук с надеждата, че ще пречупя гадняра в теб. В противен случай нямаше да си губя времето. А сега отговори на въпроса на Айзис или утре по това време отново ще се озовеш в затвора Уандсуорт.

— Проучваше ли съобщенията на скрийнсейвъра, които идваха всеки ден? — попита Айзис.

— Забравяш, че по това време не бях част от тях.

— А кой ги проверяваше?

— ПАК и Тайните служби.

— Имаше ли нещо различно в информацията за пътуването на Норкуист?

— Мисля, че беше двойно зашифрована — отговори Виго.

— Знаем, че израелците са имали достъп до тази информация — каза Харланд. — Колко дълго продължи това?

Херик се учуди откъде по дяволите знаеше това и остави Виго да говори.

— Около две години. Не съм сигурен. Спомнете си, че веднъж бях предал Рахи на Тайните служби. Нямах много контакти с него, въпреки че го бях виждал на обиколките за продажба на книги.

— Помолиха ли те да провериш информацията за Норкуист?

Той кимна.

— Да, обадих му се и след това той ми върна обаждането в деня на размяната. Преди да напусне летището.

— Разкажи ми що за човек е Юсеф Рахи? — попита Херик.

— Много е кадърен — отвърна Виго. — Истински учен в своята област. Предполагам, че е и добър съпруг и баща. Няма характерните черти на фундаменталистите. Рядко ходи на джамия, не се моли по пет пъти на ден, спокоен и либерален човек е.

— Къде смяташ, че е отишъл? — попита тя.

— Извън Бейрут, но нямам идея къде точно.

Тя се облегна назад, остави нарочно телефона си на масата.

— Сега бих пила от онова питие — каза тя.

Виго наля „Пимс“ в каната, докато придържаше със сребърна лъжица ментовите листа и плодовете.