Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Какво щеше да направиш, ако беше на наше място? — попита тихо тя. — Разполагаме с двама или трима заподозрени, които са богати, интелигентни и гъвкави. Имат планове за месеци, може би години напред, а и възгледите им за нашата работа са доста сложни. Какво щеше да направиш? Къде щеше да отидеш?

— Честно казано, има две опции. Може много да ги затрудните, ако разпространите снимките и информацията, с която разполагате за тях. Но това не би попречило да се случи плануваното за тази седмица. Така че не бих рискувал да излагам каквото и да е на показ и ще се надявам да ги заловя. Може би Сами Лоз очаква да мислим, че е мъртъв, а Юсеф и Джамил Рахи изобщо не подозират, че сте по петите им. Бих се възползвал от това малко предимство.

— По какъв начин?

Той си пое дълбоко въздух и се загледа в рояка мушици, танцуващи на слънчевата светлина. В далечината се чуваше кос.

— Мисля, че няма сигурен начин. Но ако Юсеф не знае, че сме по петите му, Джамил също ще смята, че е в безопасност. Според теб Джамил е ключова фигура в случилото се на „Хийтроу“. Аз ти предлагам да го намериш и като за начало започни да подслушваш телефона му. Ако има някакви атаки, то Джамил със сигурност ще е замесен. От това, което казвате, разбирам, че и преди е убивал собствените си хора. След това идва моментът с джамията. Казвате, че Джамил се е свързал в джамията със съдружника си от „Хийтроу“. Мислите ли, че става дума за джамията на Кейбъл роуд в Белсайз парк, онази, която Юсеф Рахи посещаваше, онази, за която се смята, че е под влиянието на Шейх Абу Мухсана?

Херик кимна.

Виго продължаваше да говори, без да обръща внимание на враждебността на Харланд, като прилагаше и професорския си маниер, който бе използвал при Трета група Юг в Бункера. Накрая дори Харланд слушаше и кимаше с неохота. Обсъждаха начините, с които да накарат Джамил да подскаже къде е. След това добави, че това трябва да стане преди нападенията на континента така, че да изглежда случайно, но и да стресне Джамил.

— Тези хора не са безстрашни — каза той. — А и както Сенека казва: „Страхът винаги застига онези, които го предизвикват; никой, който предизвиква страх, не е безстрашен.“

— Нека не се отклоняваме от темата — каза Харланд.

— Смятам, че Сенека винаги се придържа към темата.

— Разбирам защо го четеш — каза Харланд. — Не знам дали Шефа иска нещо повече от това да бъдеш изпитан.

— Ще видим — колебливо каза той, докато проучваше Айзис. — В крайна сметка всички сме били лъгани и правени на глупаци, нали? Сега разбирам, че ние с теб, Боби, никога не сме се гледали в очите; както казва жена ми, с теб имаме история. Бих казал, че с вас сме най-добрия екип, който може да работи по този случай. Аз познавам Юсеф и Джамил Рахи, а вие двамата Сами Лоз. Ние сме в естествени предни позиции. А и чрез контактите ви в МОСАД ще изградим чудесен екип.

Харланд се сепна така, че Херик го забеляза.

— Съгласна съм с Харланд — каза тя. — Няма да стане.

— Добре, обмислете го тази вечер. Ще разбера, ако не се чуем с вас или с Шефа ви.

Херик и Харланд се изправиха.

— И моля ви, без повече заплахи. Както аз, така и вие знаете, че не могат да ме осъдят. При още подобни разговори ще стъжня живота на сегашното правителство. Кажете това на Текман. Знае, че съм способен да го направя.

— Предполагам, че по този начин си успял да увиеш пипала около Спелинг — каза Харланд.

Виго се изправи тежко и тръгна към една леха с ириси.

— Ще очаквам утре да ми се обадите.

— И още нещо — извика Херик след него. — Искам да си признаеш, че къщата ми беше претърсена от хората на Маренглен.

Виго спря насред пътя си.

— Искахме да видим с каква информация разполагаш, Айзис. Знаехме, че не си гледала компютъра просто така. Зам. — директорът също искаше да узнае. Може да го приемеш като законна операция.

— Законна операция с въоръжени албански наемници?

— Така трябваше да стане — каза Виго, докато вървеше към цветята.

Те отново вървяха по Холанд Парк Авеню.

Херик затвори телефона, след като разговаря с единия от двамата помощници на Шефа.

— Ще ми се обадят по-късно — каза тя на Харланд, — но не знаят кога точно. Не бих искала да ни намери в ресторант, като се обади. Имаш ли нещо против да приготвя вечеря вкъщи? Имам нещо като градина, ще хапнем там.

Харланд вдигна рамене в знак, че е съгласен. Отбиха се в един магазин наблизо, за да вземат вино и сурово месо.

— Виго е абсолютно копеле — каза тя, като си тръгваха от магазина. — Не ми е ясна тази игричка. Какво иска?