Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Влияние — отвърна Харланд, докато махаше на едно такси. — Той харесва усещането за власт и иска признание — клубове, лов, маркови дрехи. По някакъв начин той е невъзнаграден сноб и в личен, и в обществен план. Въпреки това е проницателен — добави той, докато се качваха в таксито.

— О, да и то много, но по някакъв начин това го разочарова повече. Целият този талант и докъде го докара? Разочарован е, че играе незначителна роля в последния етап на тази операция.

— Мислиш ли, че Текман ще го залови? — попита тя.

— Да, той очакваше съдействие от негова страна. За него Виго е като отворена книга, защото Текман иска всичко, което и Виго иска. Текман усеща желанията му.

Мълчаха през целия път и съзерцаваха Лондон, който се къпеше в нощното небе. Когато пристигнаха, Херик отиде да се преоблече и помоли Харланд да разчисти сухите листа от верандата и да почисти столовете и масата.

В градината беше истински хаос. Един старателен градинар щеше да почиства, да подрязва растенията, да разравя земята, а преди пет години Херик просто купи храсти, лози и увивни рози, посади ги и ги остави да се оправят сами. В резултат, розите се бяха разпрострели над храстите и се бяха сврели в двете ябълкови дървета на съседите, като по този начин им пречеха да надничат.

Тя не се стараеше много в готвенето. Докато Харланд отпиваше от виното си, я наблюдаваше през кухненския прозорец как набързо направи салата, след това надве-натри обработи месото и гъбите. Двайсет минути по-късно всичко беше готово и тя го сервира на масата.

— Чувате ли се с баща ти? — попита той.

— Вчера. Планираме пътуване, след като свърши всичко. — Тя отчупи края на франзелата и започна да яде пържолата си. — Всъщност нямам търпение. Знаеш, че ме уволниха тази сутрин и някоя си Сесил насила ме измъкна от сградата.

— Не ти личеше. Отмъщението е рядкост в работата ти.

— Все още правата ми не са официално възстановени.

— Как е ръката му?

— Леко навехната. Имаше късмет. Пострада дясната му ръка и можеше вече да не е способен да рисува, а това щеше да го убие.

— Ти си много близка с него — каза той.

Тя смъкна очилата си и се замисли.

— И да, и не. Близки сме, защото двамата споделяхме живота си толкова дълго без майка ми. Но не знам какво става с него, както и той с мен.

— Общо взето, продължавате напред.

— Господи, как се радвам, че се върнах — тя вдиша нощния въздух, а след това замълча. — Толкова е трудно да говориш за тези неща. Всички очакват, че любовта е единствена, но не е така. Връзките, Господи, как мразя тази дума, се различават според хората.

— Но ще ти липсва. — Той забеляза погледа й и съжали, че го каза.

— Да — въздъхна тя. — Той е изключителен, свободолюбив. Ето това ще ми липсва — мисълта, че няма да има жив човек, който да е толкова независим и в същото време чудат.

Харланд си спомни Ева, която се грижеше за Хана Рат в апартамента в Тел Авив. Точно тази загриженост я беше накарала да го напусне.

— Щом искаш да говориш за толкова лични неща — продължи тя, — кажи ми какво стана в Средния Изток и защо изведнъж се разпали така?

— Не, не съм.

— Добре, кажи ми как разбра, че израелците разшифроват съобщенията до Рахи от уебсайта — онзи, който разтръби за пристигането на Норкуист в Лондон. Кой, по дяволите, ти каза това? Искам да кажа, че до тази сутрин единствено аз знаех за Юсеф Рахи. Как успя да разбереш толкова бързо? — Тя го прониза с поглед и му даде да разбере, че Харланд не може да я излъже.

Той остави ножа и вилицата си и й разказа за напрегната среща с Ева в „Плейланд хотел“. След това за връзката на Сами Лоз с Норкуист и появата на Ева на летище „Хийтроу“. Докато Харланд обясняваше, тя се пресегна да вземе една от двете останали пържоли и започна да яде с темпо, което го обърка. Той поклати глава и не можа да повярва.

— Вземи и другата — каза той с известна доза сарказъм. — Очевидно имаш нужда.

Само след секунди тя вече протягаше ръка към третата пържола.

— И така, изводът е — продължи той, като не преставаше да поклаща глава, — че МОСАД наблюдаваха всичко много внимателно и не бяха изненадани, че Норкуист беше убит. Знаеха за Сами Лоз, но не и за Юсеф и Джамил Рахи.

— Кой от двамата е важният — Рахи или Лоз? — попита тя. — Кой поръчва музиката?

— Юсеф Рахи. Всичко води към него — отвърна той. — Но напук на това ще кажеш, че е Лоз. Той е този, който разполага с парите и има по-добри контакти и в Ню Йорк, и в Близкия Изток, да не говорим за Балканите.