Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя кимна и усети как жизнените сили изведнъж я напуснаха. Шефа забеляза изражението в очите й.

— Знам, че от дълго време се занимаваш с това, но наистина ще се нуждая от теб през следващите дни. Опитай се да поспиш тази вечер. Не прекарвай с Виго повече от час. — Той й даде адрес в Холънд парк. — Вземи Харланд със себе си. Той знае как да се оправи с тази отрепка.

— Харланд?

— Да, вече трябва да е в хотел „Браун“. Помолих го да ти помогне.

— Харланд? — повтори глупаво тя. — Какво прави той тук? Мислих, че е в Средния Изток.

— Не, тук е. — Изморените му очи се намръщиха леко. — Не отиваш да стряскаш Виго с въпроси. Просто му обясни, че искаме подробен доклад на отношенията му с Рахи. Ако се заинати, кажи му, че на всяка цена ще бъде повдигнато дело.

По принцип Херик би се зарадвала на завръщането на партньора си, но сега напусна Вохол крос без особен ентусиазъм. Но настроението й се оправи, когато видя Харланд ухилен на бара. Само преди няколко дни го беше видяла да се качва на лодка по река Нил — а днес толкова беше променен, сякаш бе отсъствал цели седмици. Попита го защо е толкова доволен от себе си.

— Не съм — отвърна той. — Животът ми се видя изведнъж изпълнен с възможности.

— Знам, че беше тръгнал за Дамаск. Бог ли намери там или нещо друго? Какво се случи?

— Нищо няма да ти кажа и не е нужно да си толкова кисела, Айзис. Хайде да пийнем нещо. Изглеждаш малко уморена.

Той се обърна и поръча два коктейла „Сохо космополитън“ и за всеки случай изброи съставките: една доза цитрусова водка, една доза руска портокалова водка, контрьо, боровинков сок, прясно изцеден лимон и резенче лимон. Плюс две много студени чаши.

Изпиха коктейлите си церемониално и когато приключиха, Харланд потри ръце:

— А сега да отиваме при Виго.

Взеха метрото за Холанд парк, което беше пълно с потни чиновници, и след това повървяха малко пеша. Вечерта беше топла. Харланд съблече якето си и го метна през рамо. Херик забеляза колко млад изглеждаше, дори на фона на залязващото слънце косата му да изглеждаше повече кафява, отколкото сива.

Стигнаха до величествения вход на къщата, в която живееше Виго. Харланд натисна звънеца за няколко секунди. Чуха сигнала и в коридора ги посрещна много елегантна и нервозна жена на средна възраст.

— Давина, това е Айзис Херик — леко се поклони Харланд. — Тук сме за срещата с Уолтър.

— Той ви очаква — покани ги Давина Виго. — Мисли, че бихте искали да пийнете нещо в градината.

Виго стоеше под шарената сянка на огромен кестен. Поздрави ги с презрителен поглед и с ръка им посочи къде да седнат. Херик забеляза, че Давина беше скръстила нервно ръце до френските прозорци.

Той им предложи по чаша „Пимс“, но и двамата отказаха.

— Айзис е тук, за да ти зададе няколко въпроса.

— А ти защо си тук, Боби?

— Защото искам.

— Но…

— Няма но, Уолтър. Доколкото знам, трябваше да си в затвора. Ако беше заведено дело срещу теб заради последната операция, нищо от това нямаше да се случи. На косъм си да бъдеш арестуван още сега, така че…

— За какво?

— Съучастничество в обир в къщата на Айзис — първо. Но това е само началото. Искат те мъртъв, Уолтър. Това, от което се нуждаем, е точни отговори на въпросите ни и още повече всичко, за което се сетиш, всяко малко подозрение което имаш относно Юсеф Рахи, познат още като Яхая.

Той отново примигна тежко и бавно.

— Да, разбира се — тежко изпусна дъх Виго. — Откъде искате да започнем?

— Как се срещнахте? — Херик го погледна остро.

— На разпродажба на арабски ръкописи. Рахи беше там да ги разгледа, преди да бъде намерен купувач за тях. Видях го на представянето. Поговорихме си.

— Кой направи първата крачка? — попита Херик.

— Не си спомням.

— От това, което се сещаш, смяташ ли, че си бил мишена? — настъпи Херик.

— Очевидно да — процеди той агресивно. — Но тогава мислех, че ще ми помогне да разбера ГИА — Групировка ислямска армия. Ислямистите водиха борба във Франция. Имахме усещането, че търсим ислямския еквивалент на клането в Камбоджа.

— Със сигурност е било така. Той е бил в Босна заедно с всички тях — отбеляза тя.

Виго въздъхна.

— Лесно е да се говори така при свършен факт, но нашата работа включва добре премерени рискове…

— И когато започнахте да се сближавате, той ставаше по-открит — продължи Херик, като си отбелязваше нещо. — Сподели ли нещо важно?

— Да, спомена ми имена, свързани с арестуването на заподозрени след 11-ти септември.