Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Бих ли могла да се свържа с господин Симик?

— Той умря. Загина през деветдесет и пета.

— Съжалявам.

Не се извинявайте. Той беше роден да умре млад. Беше много красив мъж, но un sauvage [17], разбирате нали? Ако не го бяха убили, щяха да го изправят пред съда за военнопрестъпници в Хага.

— Доколко сте общувала с Хан и Лоз?

— Срещала съм се с тях четири или пет пъти. Някои от мъжете идваха в апартамента ни, когато имаше примирие. Аз имах храна, нали разбирате? Немного, но повече отколкото имаха те. Правехме си големи угощения със спагети. Карим ми беше любимец. Tres charmant… tres sympathique. [18]

— А Лоз?

— Un peu plus masque, comprenez vouz? Dissimule [19].

— И по това време работехте за информационни агенции?

— Oui, I’Agence France Presse . [20]

— Другите мъже, приятелите на Хасан. Какви бяха техните имена?

Настъпи пауза.

— Спомняте ли си Яхая? — попита Херик.

— Яхая? Не, не си спомням този мъж. Кой беше Яхая? Как изглежда?

— Тогава би трябвало да е бил в края на двадесетте — началото на тридесетте. Нисък мъж, с алжирски произход. Смятаме, че е бил много затворен човек. Незабележим. Може да е бил някакъв учен, преди да замине за Босна. Възможно е дори да е учел в Сараево, преди да бомбардират ислямския институт. Не сме сигурни.

— И това е човекът, от когото наистина се интересувате?

— Да, възможно е да е използвал името Юсеф. Карим и Сами са го наричали Поета. Така се го наричали помежду си, преди да се сприятелят с него.

— Може би… Ah, oui, oui, oui! Аз познавам мъжа, който имате предвид, но неговото име не е Яхая. Мъжът, за когото аз си мисля, се казваше Якуб.

— Якуб? — несигурно повтори Херик. — Сигурна ли сте?

— Oui, un autre prophete. [21]

— Какво имате предвид?

— Значи имахме три имена за този човек и те всичките бяха арабските имена на пророци от библията. — Тонът й беше на човек, принуден да говори на идиот. — Юсеф или Йосиф е синът на Пророк Якуб — или Яков! А вие споменахте и Яхая, който е пророк Йоан, сина на Пророк Закария. Очевидно е. Той използва nommes de guerre [22]от Библията. Някой ден трябва да използва името Закария. Това е логично. Да? — Херик бързо си записа това.

— И знаете, че той е алжирец?

— Да, от Оран е. Знам това, защото баща ми е служил в Алжир. Била съм в Оран.

— И този човек беше образован и необщителен, затворен в себе си?

— Дойде в апартамента само веднъж с Хасан. Никога не идваше с другите. За тях той беше загадка. Но беше учтив и възпитан. Почти нищо друго не си спомням за него.

Херик затвори, като си мислеше колко бе жалко, че Хелен Жюнал не е на работното си място в Брюксел, където можеше да й изпрати по електронната поща някоя от снимките на Рахи от „Хийтроу“. Можеше още сега да разбере дали опитът й да свърже Рахи с Яхая или Якуб ще се увенчае с успех или не. Въпреки това тя извади една снимка от архива си и я сложи в прост бял плик, като си мислеше, че няма начин да не й потрябва през следващите няколко дни. След това взе бележките от разговора си с Жюнал и тръгна да търси Долф.

Той беше заедно с Лапинг и Cap в една от конферентните зали близо до кабинета на Шефа, а лаптопът му беше свързан към прожекционния апарат в залата. Мъжете се бяха изтегнали удобно на различни места в залата и гледаха архива на фотографа от гражданската война в Босна — кадър по кадър от изнемощели лица, които гледаха от миши дупки в руините на сградите. Имаше снимки на мъже, молещи за пощада, на панически бягащи по улиците жени, на босоноги деца, скитащи безцелно из заснежените ями и на сръбски стрелци, които наблюдаваха невъзмутимо целите от позициите си.

— Всичко това е от деветдесет и трета и деветдесет и четвърта — обясни Долф, след като поздрави Айзис за добре дошла с бърза целувка. — Фотографът е подредил архива по дати, а не тематично. Прекарал е първите месеци на зимата на деветдесет и трета на единия от двата фронта, попълнени с бойци от бригадата на муджахидините. Би трябвало да стигнем до този материал всеки момент.

Хирик си напомни, че никой от тях не знае, че Рахи вече е заподозрян номер едно. Лапинг бе стигнал близо до истината с наблюденията си за поведението на Рахи на летището, но не бе направил няколкото допълнителни стъпки до логическото заключение. Още по-важен бе фактът, че те не знаеха за възникналата спешност за издирването на Яхая и Лоз. Шефът бе подчертал изрично, че тя не трябва да споменава и думичка за това.

След четиридесет и пет минути безплодно взиране в груповите фотографии от фронта, те изчерпаха частта от архива, която представляваше интерес за тях.