Генри Портер - Обратен камуфлаж

Той се ухили.

— Просто в случай че ти е кофти за Уолтър…

— Не ми е.

— Той знаеше, че си на оня остров с двамата мъже. Комуникационният ти трафик не остави никакво съмнение за това.

— Ти знаеше ли, Нейтън?

— Не, разбира се. Нямах никаква представа къде си. Дори и Анди Долф не пожела да ми каже. Важното е, че си добре. И акциите ти се вдигнаха. Всичко се подреди добре за теб.

— Но загубихме един от заподозрените. Това не беше просто някой си заподозрян. Наистина беше много важен. А и нямаме много време. — Тя забеляза, че Шефа се беше настанил пред един от големите екрани. — Ела и му разкажи всичко. През следващите няколко дни той ще има нужда от теб.

Шефа се ръкува с него, без да става от мястото си.

— Чувал съм за вас. Предполагам, че заслугата за изпращането на Айзис в Албания е ваша, господин Лайн. Това беше много добро решение. Сега ми обяснете какво точно гледам.

Лайн придърпа един стол и обясни за мониторите, на които следяха останалите девет заподозрени. Повечето монитори предаваха на живо от вътрешността и околностите на апартаментите им. Мароканецът Рамзи Заман тъкмо пресичаше зрителното поле на камерата, докато си приготвяше нещо за ядене в малката си кухничка в Тулуза. Нервакът Ласене Хадая от Алжир си седеше на кушетката и безцелно подхвърляше в ръка една топка. Виждаше се как Хади Дахак, един ситен йеменец с крив нос, спори с двама мъже над разгърнат вестник в Будапеща. Лайн им каза, че те говорели единствено за футбол. Той им пусна част от наскоро заснет филм, на който се виждаше как сирийският заподозрян Хафиз ал Бакр се разхожда в парка заедно с един от съучастниците си. Същата история се повтаряше и със саудитците в Рим и Сараево, с пакистанеца в Брадфорд и с египтянина в Стокхолм — всички прахосваха безцелно времето си. Ежедневието си течеше безметежно, без чувство за нещо предстоящо, без следа за подготовка. Лайн започна да обяснява на Шефа за проучванията за миналото на заподозрените, но за Херик беше ясно, че Текман губи интерес. Внезапно Шефа стана и се втурна нагоре по стълбите към стъклената кутийка, където разговаряха Спелинг, Джим Колинс и полковник Плум. След няколко минути той нареди целия личен състав да се събере в подножието на стълбището.

Имаме проблем с тълкуването на събитията, дами и господа, и ми трябва помощта ви. Много скоро мъжете, които вие наблюдавате през последните няколко седмици, по всяка вероятност ще бъдат под ключ. Разполагаме с друга разузнавателна информация, според която до края на седмицата може да се очакват някакви действия, така че, очевидно, повече не можем да оставим тези типове на свобода. Преди да започнат арестите, искам да помислите какъв би могъл да е планът им. Защо бяха поставени по местата си по толкова сложен и прецизен начин? Какъв смисъл има това? Не искам доказателства, искам разсъжденията ви, искам най-щурите идеи, които може да са ви хрумвали през последните седмици.

Херик се огледа наоколо и видя множество обезпокоени физиономии. Това беше нещо ново за РАПТОР.

— Провеждаме разследването си в определени посоки — продължи Шефа, — които може и да го изведат в по-напреднал етап, но аз смятам, че трябва да се опитаме да разберем за какво е цялата тая работа. А вие?

Настана неловка тишина. Джо Лапинг вдигна ръка.

— Да, господин Лапинг — подкани го Шефа.

— Може цялата работа да е за нищо — рече Лапинг. Колинс и Спелинг гледаха напред в обширното черно пространство над главите на служителите.

— Може би ще бъдете така добър да развиете идеята си — каза Шефа.

— Не искам по никакъв начин да подценявам постижението на Айзис, която забеляза какво става на „Хийтроу“. Аз бях там и това наистина беше брилянтна работа. Но може би, просто може би, те са искали ние да забележим размяната. В края на краищата, там ни заведе единият от заподозрените, който през цялото време се моткаше около трети терминал по най-показен начин. Държеше се така, сякаш едва ли не искаше да е сигурен, че няма да го пропуснем.

Херик осъзна, че е възможно той да е прав. Нямаше вероятност Лапинг да е разбрал за ДНК тестовете на Рахи и трупа от Ливан, така че той не изоставаше от последната теория.

— Но вие добре знаете — отговори Шефа, — че ортодоксалното виждане за събитията от този ден представя опита за покушение над вицеадмирал Норкуист като стратегическа диверсия. Какъв би бил смисълът на една подобна стратегия, ако всички заподозрени са част от някакъв номер?