Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Ами, току-що изведнъж се сетих, че между единадесетте заподозрени и Рахи имаше връзка след предполагаемата смърт на Рахи. Когато един от заподозрените умря — този в Щутгарт, ние започнахме да подслушваме всички телефонни обаждания от групата на местните поддръжници. Имаше едно важно обаждане, което беше до Бейрут и с което информираха неизвестен съучастник за смъртта на заподозрения. Разбирате ли, могат да се приведат много убедителни доводи, че Рахи е участвал в цялата операция от самото й начало и ни е манипулирал. Имате ли нещо против да попитам нещо господин Виго?

Виго обърна глава към нея и премигна.

— Нека ти напомня — каза й той, — че именно аз наредих разговорите от Щутгарт да се подслушват.

— Знам, но всички ние е трябвало да мислим за Бейрут. Трябва да се е задействала някаква аларма, предупреждение, че Рахи е бил отвлечен от хотела си в Бейрут. Въпросът ми е следният: откъде чухме за пръв път за уебсайта, чрез който се разпространяваха съобщенията за бъдещи нападения? Чрез Юсеф Рахи ли разбрахме за него?

— Да — намеси се Спелинг, който явно беше решил да принесе в жертва съавтора на РАПТОР.

— Значи Рахи и Лоз просто са ни пробутали марионетка. Трябва да ви попитам как попаднахте на него, защото смятам, че той през цялото време е използвал връзката си с нас.

Виго поклати глава.

— Това са само догадки. Няма да отговарям на тези въпроси, докато не видя някакви доказателства.

— Мисля, че ще намерим всички доказателства, които поискате — продължи да настоява тя. — Просто се нуждая от отговор на въпроса ми.

— За Бога, господин Виго, отговорете й! — заповеднически прогърмя премиерът.

— Запознах се с него покрай букинисткия си бизнес. — Виго говореше сякаш под въздействието на наркотик. — След това отидох в магазина му в Бейсуотър. Разговаряхме и стана ясно, че може да ни е от полза.

Стаята притихна, когато Виго се стовари на стола си и с безжизнен глас помоли министър-председателя за разрешение да напусне. Премиерът кимна. Виго вдървено се изправи и се потътри навън.

— Криете ли още някакви изненади, госпожице Херик? — попита премиерът.

Тя поклати глава.

— Сър Робин, всичко това възможно ли е според вас?

— Да — отвърна Текман.

— В такъв случай е ясно, че спешно трябва да издирите Юсеф Рахи и Сами Лоз където и да са те. Разбира се, ще разполагате с цялата подкрепа на Службата за сигурност, полицията и дипломатическата служба. Какво още предлагате?

— Първото, което трябва да направим, е да задържим единадесетте заподозрени колкото се може по-бързо. Смятам, че германските и френските служби сигурно вече са нащрек за предполагаема операция. Беше напълно безнадеждно да очакваме, че ще сме в състояние да проведем наблюдение от такъв мащаб на тяхна територия, без да разлаем кучетата. Трябва да споделим с тях всичко, което сме научили досега, да се извиним и да настояваме за ареста на заподозрените.

— По какви обвинения? — попита министърът на външните работи.

— На първо време, за нарушаване на имиграционните разпоредби. Имаме доказателствата за това, че са с фалшиви паспорти, заснети на филм. Може да последват и по-сериозни обвинения, но междувременно ще знаем, че отборът от „Хийтроу“ е под ключ.

Министър-председателят прошепна нещо на държавния секретар. Херик не можа да се сдържи да не прочете по устните какво каза: „Доведи оня надут пуяк посланика. Кажи му, че играта започва и че ще говоря с президента следобед. Не споменавай Норкуист. Ще си го пазя за всеки случай за разговора с президента. Ще искам докладна за това от Текман.“

Държавният секретар стана и излезе.

— Така — каза премиерът и също се изправи. — Комисията за извънредни ситуации ще заседава три пъти дневно и ще взаимодейства с персонала на Обединения разузнавателен съвет. Очаквам през следващите пет дни да ми бъде докладвано за постоянен напредък. Излишно е да ви казвам, че по този въпрос налагам пълно медийно затъмнение. И то е в сила, докато не наредя друго. Това е. Да се залавяме за работа.

Само Херик не стана на крака, когато той се оттегли. Вместо това ръката й се стрелна напред за още една бисквита.

Морските пейзажи от Кавендиш Мортън, фотографиите и малката бронзова статуетка на рибар бяха по местата си в кабинета на Шефа още по обяд същия понеделник. Британската част от РАПТОР също бе възстановена под пълния му контрол и то доста по-бързо, отколкото бе закачил картините. Докато обикаляше из кабинета си и изпробваше нови места за платната, той диктуваше текста на меморандум, с който нареждаше на РАПТОР да съсредоточи усилията си в подпомагане готовността на чуждестранните агенции за повдигане на обвинения и задържане на заподозрените. На екипите в Бункера бе разпоредено да мобилизират всичките си ресурси в предварително установяване на точното местоположение на всеки от заподозрените през следващите четиридесет и осем часа така, че да са налице условия за координирани действия в различните европейски страни. Заедно с това на РАПТОР беше възложено да осигури доказателства срещу ядрата на съратниците — мъжете и жените, които бяха разчистили пътя пред заподозрените и им бяха осигурили възможност да се впишат безпроблемно в живота на различни градове из цяла Европа. Предварителните оценки показваха, че във всеки от случаите могат да бъдат арестувани най-малко десет човека, на които да бъдат повдигнати обвинения в подстрекаване на терористични заговори и съучастничество, макар и да съществуваха някои опасения дали доказателствата ще са достатъчно убедителни, за да отговорят на изискванията на по-либералните скандинавски режими. Всички правителства бяха подтиквани да използват опцията „Ал Капоне“ — да постигат осъдителни присъди и задържане под стража по-скоро за обикновени криминални престъпления като кражба, измама и фалшифициране на документи, отколкото за тероризъм.