Генри Портер - Обратен камуфлаж

В стаята се разнесе шепот, шумолене на хартия и едва доловимо раздвижване, когато всеки от присъстващите предпазливо се наместваше на мястото си.

— Това заседание на комисията няма за цел да иззема функциите на Службата, но аз възнамерявам да разнищя случващото се до края и да взема мерки според ситуацията. Питам се дали не бих могъл да започна с теб, Ричард, като новоназначен шеф на Службата?

Всички забелязаха ударението на думата „новоназначен“.

— Разбира се, господин министър-председател. — Очите на Спелинг уверено обходиха присъстващите в търсене на подкрепа, която, ако се съдеше по сведените погледи и празни изражения, май се намираше по-трудно, отколкото бе очаквал той. — Преди всичко бих желал да насоча вниманието на комисията към огромното количество детайлизирана информация за мъжете, преминали през „Хийтроу“ на четиринадесети май, с която вече разполагаме. Такава операция се провежда за пръв път. Това е върховно постижение в областта на наблюдението. Правителствата и на Съединените щати, и на Обединеното кралство се облагодетелстваха в изключително голяма степен от умението ни да наблюдаваме тези мъже и да следим всяко тяхно движение, като същевременно проучваме тяхното минало, психологически портрети, съучастници, механизми за поддръжка и финансиране. Операцията е триумф на съвременните тенденции в придобиването на разузнавателна информация и в много голяма степен задълбочи познанията ни за ислямистките групировки. Освен това рисковете при този — бих го нарекъл „in vitro“ — експеримент са минимални, тъй като всеки от заподозрените се покрива от екип от най-малко шестима добре обучени и въоръжени служители. Може да се каже, че заподозрените вече са фактически задържани.

— Много окуражаващо, Ричард — каза министър-председателят с леко огорчено изражение, — но това съм го чувал и преди. На мен и на двамата ми колеги от Кабинета ни се струва, че новата информация на сър Робин поставя РАПТОР под въпрос по отношение на ползата от — според формулировката в един от докладите на Обединения разузнавателен съвет — „непоколебимата ексклузивна целенасоченост“.

— Да — отвърна Спелинг, — но, господин министър-председател, това са условията, за които настояваха американските ни приятели.

Погледът на министър-председателя прекоси масата и се установи на Текман.

— Сър Робърт, може би бихте желали да ни разясните материалите, които ми донесохте в петък вечерта?

Текман заговори тихо, така че хората в най-отдалечените краища на стаята трябваше да се приведат напред, за да доловят казаното. Херик вътрешно се усмихна. Той неизменно използваше този метод, за да накара хората да се вслушват в доводите му.

— Не бих желал да подценявам по какъвто и да било начин усилията на мъжете и жените от РАПТОР, но през последните четиридесет и осем часа направихме определени разкрития за естеството на терористичната заплаха за Запада — възможност, която бе пренебрегвана в голяма степен досега. — Той замълча и погледна към Херик. — Малко от вас знаят, че ключова фигура за постигането на това е моята колежка Айзис Херик. Тя е човекът, който разгада случилото се на „Хийтроу“ на четиринадесети май, а впоследствие работи и за РАПТОР. Последно Айзис ни осигури съдбоносна разузнавателна информация от Египет. Дори самата тя не подозира какво ни изпрати по сателитния телефон в края на миналата седмица.

Лицата около масата, включително и това на министър-председателя, започнаха да я проучват с интерес. Тя прие комплимента му с кимване, като вътрешно се чудеше какво, за Бога, бе пропуснала, когато прослуша записа. После си спомни, че бе успяла да чуе само малка част от него. Беше заета с това да отблъсква атаките на Лоз в банята.

Качеството на записа, който ще ви пусна бе изключително лошо и бе подобрено благодарение на упоритата работа на техниците в лабораторията. — Текман постави едно куфарче на масата и го отвори. Вътре имаше голям магнетофон. — Слушайте. — Той натисна бутона за възпроизвеждане с несигурността на човек, който не е свикнал да борави с електроуреди.

Чу се шумолящ звук, в който Херик разпозна изсъхналите листа на лозницата пред прозореца на стаята, в която беше Хан. Последва тишина. Всички в стаята бяха вперили очи в ролките на магнетофона. Можеше да се чуе и звукът от карфица, изпусната в бомбоубежището под сградата.

Чу се глас. Шепот, понесен от бриза, който, съдейки по записа, вече бе подхванал парчето плат, окачено на прозореца, макар че единствено Херик виждаше картината в съзнанието си.