Генри Портер - Обратен камуфлаж

Сесил и Лепард изчакаха, докато другите се изнижат, и без да продумат, я подкараха към асансьора.

— Всичко е наред — успокои ги тя. — Мога да намеря изхода и сама. — Въпреки това те я придружиха до пропуска и я изчакаха, докато вземе мобилния си телефон. Апаратът започна да звъни в момента, в който охранителят й го подаде. Беше Робин Текман.

— Копелдаците ме уволниха — каза му тя. — Тъкмо ме ескортират извън сградата — Лепард и оня дребен мискин Сесил.

Шефа се засмя.

— Сериозно? Е, рано или късно се случва на всички ни. Така, сега се метни на едно такси и ела в офисите на Кабинета. Ще откриеш входа малко по-нагоре от Даунинг стрийт. Бъди там след четиридесет и пет минути. Има една среща, на която искам да присъстваш. Името ти е на вратата. Недей да подраняваш и не закъснявай.

Херик прибра телефона в чантата си и широко се ухили.

— Сесил, питам се дали не би бил така добър да ми извикаш едно такси. До… Уайтхол.

Херик представи идентификационната си карта, която Сесил и Лепард не бяха успели да й вземат, и мина през охраната на офиса на Кабинета. Посрещна я чевръст млад служител, който се представи като Ентуисъл и я запита дали това е първото й посещение в КОБРА. Едва тогава тя осъзна, че ще присъства на срещата, за която се стягаха Спелинг и Виго.

— Премиерът малко закъснява — каза Ентуисъл, — така че сър Робин предложи да ви настаним в някоя съседна стая да изчакате петнадесетина минути. Удобно ли е?

— За какво става въпрос? — попита тя.

— Мисля, че вие знаете по-добре от мен — отвърна той, бутна една врата и посочи към стълбището зад нея. Остави я в една малка килийка без прозорци, в мазето, в която бяха натрупани стари списания и брошури на различни министерства. Върна се с една препълнена до ръба проста порцеланова чаша кафе. Херик се настани и лениво запрелиства обявите за продажба на имоти в Кънтри лайф, забавлявайки се с идеята за живот в някое отдалечено графство, с две кучета и непретенциозен мъж, който умее да готви.

Четиридесет минути по-късно Ентуисъл се втурна в стайчето.

— Тъй, тъй. Ти си. Като влезем, ще ти посоча мястото, което трябва да заемеш. Министър-председателят ще открие срещата с кратко встъпление. Ако не си сигурна, какво да правиш или какво да кажеш, следвай сър Робин. Ясно?

Тя безнадеждно сви рамене. Не бе в състояние да прави догадки за събитията, които в рамките на един час я подмятаха от уволнение до среща, водена от министър-председателя. Минаха по покрит с килим коридор и стигнаха до групичка скупчени един до друг мъже и жени, всичките в началото на тридесетте, за които Ентуисъл обясни, че били от персонала на Секретариата за извънредни случаи, който влизал в действие, щом срещата в КОБРА приключи. Той посегна към една двукрила врата, погледна я през рамо и отново попита:

— Ясно?

Тя кимна.

Той отвори едното крило на вратата и я избута в голяма бяла стая с нисък таван и твърде силно осветление. В стаята нямаше нито картини, нито каквато и да е друга декорация. По средата на дълга маса седеше министър-председателят. Ръкавите на ризата му бяха навити, като излагаха на показ съботно-неделен загар. От дясната му страна, прегърбен над купчина листа, седеше държавният секретар, а отляво — министърът на вътрешните работи. Последният единствен от тримата забеляза появата й. Ентуисъл й посочи стол през две места от сър Робин Текман и през четири от Ричард Спелинг и Уолтър Виго. Никой от тях не й обърна внимание. Останалите места бяха заети от директора на Службата за сигурност Барбара Маркам, членове на Обединения разузнавателен съвет и Ян Фрейн, когото тя познаваше още от времето, когато се обучаваше, а той бе шеф на Сигурност и връзки с обществеността във Вохол крос и който понастоящем заемаше длъжността координатор на разузнаването в офиса на Кабинета. Той бегло й кимна за добре дошла.

— Така че подчертавам — говореше министър-председателят, — не съм свикал Комисията за извънредни ситуации необмислено. Снощи ми бе предоставена информация, която представя операция РАПТОР в съвсем различна светлина и която ме кара да се съмнявам в правилността на начина, по който я стартирахме при покушението над вицеадмирал Норкуист. Очевидно тези грешки трябва да бъдат коригирани, преди да разговарям с президента днес следобед. Не съм сигурен дали мога да определя причините като неправилна преценка, преди да съм получил резултатите от вътрешното разследване, но подчертавам още веднъж, че РАПТОР се провежда, без да се отчитат напълно рисковете и опасностите, с които се сблъскваме всеки час. Може би трябва да помислим дали проблемите на операцията не се крият в самата й същност.